От мен поиска да си спомня...
Без звуци,
без картини,
без аромат...
На върха на самотата ми,
прозорец да отворя,
да ме прегърне
утринния хлад...
Звездите
се подреждаха до съвършенство.
Защо тогава
в очите влагата блести ?!
С огън се опитвам да те нарисувам,
а дъждът
не спира да вали...
Далечен тътен
буря предвещава -
сърца,
несподелили свойта гръд...
На ручей бликащ
как да кажеш,
че няма път,
че няма път?!
В дъждовна утрин -
тиха страст,
търговец мина край прозореца.
...Заменяше съмнения.
Нестихващи съмнения.
За ласки,
преситени с копнеж.
За теб...
“Sometimes what people see has more of an impact than what they hear.” Alex Mero
