EL RELAMPAGO...

...Животът край езерото сумираше почти всичко, което Тя искаше...

 Булото на нощта се повдигаше в дванадесетия час и разкриваше пред нея предишните и преживявания. Тя знаеше , че трябва да премине през тях, за последен път.  И да ги остави като заспали семенца в душата си...

 Тази нощ мислите и препускаха, а не виждаше посоката им. Като заплетени влакна, те самите се бяха оставили на потока...

 Изведнъж разбра... Миг преди това, светкавица блесна като опънатo сребърнo  въже, подвластнo на нечия воля и потъна в поляната зад езерото, сякаш никога не я е имало. Заедно със сребърния огън дойде посланието...

...Иви!... Огледа се за детето. Видя я на брега, вдигнала ръце към звездите, като че ли ги зовеше...

Приближи се към нея, усещайки как земята вибрира под босите и крака.

 Иви, застинала в транс, тихо нашепваше неразбираеми думи...

 ...Тя осъзна, че всичко, което се случваше вече бе преживяно от нея...Някога...

 Пространството около Иви приличаше на сияние. Изведнъж , детето посочи към средата на езерото. Тя се обърна натам и го видя - в съвършена поза лотос, малко над повърхността на водата, обвит в златиста светлина седеше Той. Появиха се концентрични кръгови вълни, които приближаваха брега. Беше неподвластен на сегашния момент.  С вибриращите вълни дойде и  енергията на мислите му ...Скоростта им надвишаваше светлинната...

 Дори с новите си способности Тя не успя да разбере всичко. Но, разбра това, за което беше готова. Любовта му...

 Мелодията във фа диез се разстла в пространството. Иви носеше познание за точността на моментите...

 Луната и гората бяха безмълвни свидетели на необикновената история. Луната - поде вълшебната мелодия, а дърветата в гората щяха да я разказват. Дар за тези, които умееха да слушат... 

EL FUEGO DE LA MUSICA...

...Верандата се намираше недалеч от езерото с кристалната повърхност.
...Иви с финес преливаше пръсти по клавишите на пианото. Музиката, сякаш докосваше луната и с геометрично съвършенство се връщаше по лунната пътека, отразявайки неземните звуци върху  езерния кристал...
 Встрани от детето, върху плоска кръгла плоча от полиран ахат , седеше Tя. Под приглушената светлина на звездите, медитацията я пренасяше в други светове...Все по-често изпитваше желание да остане там. Само огънят на музиката на Иви я държеше на обратния път...Засега...
 ... Той ги наблюдаваше , останал в сенките на нощта. Знаеше,  че и двете  усетиха присъствието му. Беше късно...Или -  рано...Този път, нежността на нощта зависеше от магическата точност  на фа диез и степента на разбирането...На разбирането на нещата...

ДА НАМЕРИШ АНГЕЛ...

    ...Пристигна пръв. Загледа кристалната  повърхност на езерото и зачака...

 Не биваше да допуска съмнения, защото знаеше , че те се хранят от себе си. Почти беше сигурен защо тя поиска срещата. Не бяха идвали край езерото, откакто му каза за Иви...

 Бе намерила детето в един почти безлюден град и го взе със себе си.

 Никой не потърси Иви. Теменужените и очи, съдържаха цялата любов , с която бе родена...

   От внезапно появилият се бял облак над езерото заваля. Той знаеше , че тя е наблизо - обичаше да го изненадва с новите си способности.

Не беше необходимо да се обръща, за да усети присъствието и. Позволи и да се наслади на играта. Миг след това я държеше в прегръдките си.

   Не разговаряха. Това , което искаше да му каже, заседна в гърлото и. Знаеше , че ще и е трудно... И този път не  успя да балансира двата полюса на чувството, което изгаряше гърдите и.

    Отложи разговора , не и достигнаха силите...

 ...Бяха вътре в безвремието. Там , където няма съмнения. Там, където от белите облаци вали...  

“Be in the world, but not of it, and wear it only as a loose cloak about your shoulders.”

ЗА ВРЕМЕТО, КОЕТО...

ЗА ВРЕМЕТО, КОЕТО

ОТМИНАЛИТЕ ДНИ

ПРЕТВОРИХА В ТЪКАН ПОЗЛАТЕНА,

НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ...

КАТО ПАНÓ ЩЕ ГО ПOСТАВЯ

В СТАЯТА МИ ДНЕС.

ДА МИ НАПОМНЯ...

КОЛКО ПЪТИЩА КРЪСТОСАХ

И КОЛКО ПЪТИ ВДИШАХ

АРОМАТИТЕ НА СКИТАЩИТЕ ВЕТРОВЕ...

ПОД СЕНКИТЕ НА ЕВКАЛИПТИ,

НА МИСЪЛТА

БЛЕСТЯЩИТЕ ЗРЪНЦА СЪБИРАХ - 

ДА МИ НАПОМНЯТ КАК ИЗРАСНАХ...

СРЕД ОБИЧТА НА БЛИЗКИ,

СРЕД НЕОБИЧТА НА СЪЩИТЕ -

СМЕНИЛИ МАСКИТЕ ЗА ВСЯКА ПРЕМИЕРА...

СРЕД ВОЯ  НА ЖИТЕЙСКИ БУРИ,

ВЗИРАЩИ СЕ В АЛЕНА ЛУНА. ЗА ПОМОЩ...

А ЛУНАТА БЕШЕ МОЯ.

И ЗЕЛЕНИЯТ ОТТЕНЪК НА ТРЕВИТЕ 

ЗАЖИВЯ  В  ОЧИТЕ МИ...

НЕ ИСКАХ ДА СЕ ВПЛИТАМ

В ПОЗЛАТЕНОТО ПАНÓ...

ИСКАМ САМО,

В МЪДРОСТТА МУ ДА СИ СПОМНЯМ,

КАК СТИГНАХ ДО ПОСЛЕДНИЯ -

ПАРАЛЕЛЕН КРЪСТОПЪТ...

DESIRE...

МАСКАТА

...ОБЪРНА ЧАШАТА НАДОЛУ, БЕЗ ВОДАТА ДА СЕ РАЗЛЕЕ. ПОРАДИ ОТРАЖЕНИЕТО НА ТРЕВАТА , ПРИЛИЧАШЕ НА ТЕЧЕН КРИСТАЛ. 
 ВЪЛШЕБНИЯТ ПАД НА СПУСКАЩИЯ СЕ НАБЛИЗО ВОДОПАД ПОДСИЛИ ЕФЕКТА. АПЛОДИСМЕНТИ И ВЪЗТОРЖЕНИ ВИКОВЕ ЕКЗАЛТИРАХА ПРОСТРАНСТВОТО...

  БЯХА НА ОНАЗИ ИЗУМРУДЕНА ПОЛЯНА В РИНСКАТА ПЛАНИНА, КЪДЕТО БЛЯСЪКЪТ НА ТРЕВАТА БЕШЕ ИЗУМИТЕЛЕН. ПЪРВИЯТ ДЕН , В КОЙТО Я ОТКРИ, БЕ ОСТАНАЛ ДАЛЕЧ В СПОМЕНИТЕ И...

  ТАЗИ НОЩ БЕ СПЕЦИАЛНА. ПРИСЪСТВАХА ВСИЧКИ, КОИТО БЯХА ВЗЕЛИ РЕШЕНИЕ ДА СВАЛЯТ МАСКИТЕ СИ. ВСЕ ОЩЕ , МЯСТОТО ПРИЛИЧАШЕ НА ЛЯТНАТА ГРАДИНА НА СТАРИНЕН ЗАМЪК, КЪДЕТО НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ СЕ БЯХА САМОПОКАНИЛИ НА МАСКEН БАЛ...

НЯКОЛКО НЕВИДИMИ  ПРИСЪСТВИЯ ПРЕЧИСТИХА ПРОСТРАНСТВОТО НАД ПОЛЯНАТА. НОЩТА СЕ СТИЛАШЕ С ЕФИРНA НЕЖНОСТ  И ВСИЧКИ ЗАГОВОРИХА ЗА ТОВА...

  ГЛАСОВЕТЕ ПОСТЕПЕННО СЕ СНИЖИХА. ТУК-ТАМ НЯКОИ ОТ ПРИСЪСТВАЩИТЕ, НОСЕЩИ ОТЛИЧИТЕЛНИЯ БЕЛЕГ НА ,, ЗВЪНТЯЩИЯ КРИСТАЛ,,  СЪЗДАВАХА ОТМЕРЕНИ КЛАСИЧЕСКИ ЗВУЦИ.

ТЯ БЕ ОСТАНАЛА В КРЪГА , ОБРАЗУВАЛ СЕ ОТ НАСЯДАЛИТЕ В ТРЕВАТА. ВСИЧКИ ОЧАКВАХА МАГИЧНИЯ МОМЕНТ, В КОЙТО СВЕТЛИНАТА ЩЕШЕ ДА ОБГЪРНЕ ТЯЛОТО И.

...СЕГА...НЕ МОЖЕШЕ ДА ГОВОРИ, НО ВИЖДАШЕ.

ВИЖДАШЕ КАК ЛИЦАТА ИМ СЕ ПРОМЕНЯХА И ЗАСИЯВАХА В ИСТИНСКАТА СИ СВЕТЛИНА ! БЯХА ПРЕКРАСНИ СЪЗДАНИЯ ! ПРЕСЪЗДАВАШЕ С МИСЪЛТА СИ ВСЯКА ПРОМЯНА И ДРУГИТЕ, ЗА ЕДИН КРАТЪК МИГ , УСПЯВАХА ДА ПРЕЖИВЕЯТ СЕБЕ СИ...И РАЗБИРАХА ТОЗИ МИГ, И ГО ИСКАХА...

НЕВИДИМИТЕ ПРИСЪСТВИЯ ИМ ПОМАГАХА ДА ГО ПРЕНЕСАТ В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ...

ТОЗИ ПЪТ ВСИЧКИ УСПЯХА. И ВСЕ ПАК, НЕЩО Я СМУЩАВАШЕ...

  НЯКОЙ СЕ БЕ ПРИСЪЕДИНИЛ НЕЗАБЕЛЯЗАНО . БЕ ИЗУМЕНА , ЧЕ НЕ Е УСЕТИЛА НАВРЕМЕ ПРИСЪСТВИЕТО МУ.

 ВИДЯ СИЛУЕТА. ПОТОК ОТ ПОЗНАТИ ЧУВСТВА ПРЕМИНА  ПРЕЗ СИЯНИЕТО ОКОЛО НЕЯ И СЕ ОПИТА ДА Я ЗАВЛАДЕЕ...ОТНОВО... БЕШЕ ТОЙ. НАБЛЮДАВАШЕ Я С НЕСКРИТО ВЪЗХИЩЕНИЕ, НО ТЯ НЕ ВИЖДАШЕ ЛИЦЕТО МУ. МАСКАТА ВСЕ ОЩЕ БЕШЕ НА НЕГО...

НЯКОГА, ТОЙ ПРЕГЛЪЩАШЕ ВСЯКА НЕЙНА ОБИДА, ВСЯКО ОТРИЧАНЕ , ВСИЧКИТЕ И СЪЛЗИ....ЗАГЛУШАВАШЕ ВСЕКИ НЕЙН ОПИТ ДА ГО НАКАРА ДА ПРОГЛЕДНЕ ЗА ИСТИНАТА...

A БЕШЕ СЛЯПА...СИЛАТА И КАСАЕШЕ НЕВИДИМОТО ЗА ОЧИТЕ...

БЪЛГАРИЯ /BULGARIA - LA TIERRA MAGICA/

https://www.youtube.com/watch?v=YhbrAIgGrXs

ХИМНИ В НЕЙНА ЧЕСТ ЗАПЕЙТЕ !!!

НЕВИДИМА ВИДЕЛИНА 

ЛИЦАТА ЩЕ ОЧИСТИ...

НА ПЛАНИНИТЕ

ПОДПЛАНИНСКИТЕ МИСЛИ,

СТРУНИТЕ ДУШЕВНИ 

ЩЕ НАСТРОЯТ...

РУЧЕИТЕ,

ТИХО ЩЕ ОТМИЯТ

СТРАДАНИЕТО ОТ СЪРЦАТА...

ОКЕАНЪТ,

ПРЕСЯЛ ПРЕЗ ПЯСЪЦИТЕ СИТНИ

ЧИСТИТЕ ВОДИ 

КАТО ДАР ЩЕ ОСТАВИ...

В ЦАРСТВОТО СИ,

ВЪЗДУХЪТ С ДИХАНИЕ ЕДИННО

АТОМИ ЩЕ РАЗДЕЛИ...

В ПОЖАРИТЕ-

ОТВЪН, ОТВЪТРЕ,

ИЗЛИШНОТО ЩЕ ИЗГОРИ...

ДОРИ НЕ ЗНАЕТЕ ТРЕВОГАТА,

 С КОЯТО ВИ ОБИЧАТ...

С МИСЛИТЕ СИ-

ВСЕКИ МИГ ВИЕ СЕ ОТРИЧАХТЕ...

С ТЪМНИТЕ ПО ЦВЯТ.

ПРЕЗ КОИТО,

СЛЪНЦЕТО СЪС СВОЯ БЛЯСЪК

ДОРИ  НЕ СМЕЕ ДА ПОГЛЕДНЕ...

РАЗБИРАЙТЕ!!!

ПРОМЯНАТА Е МИГ

НА ВЗЕТОТО РЕШЕНИЕ...

СЛЪНЦАТА В СЕБЕ СИ

ЗА ИЗГРЕВ ПОДГОТВЕТЕ...

ПАК ЩЕ ВИ ИЗЧИСТЯТ ГРЕХОВЕТЕ...

НЕВИДИМА ВИДЕЛИНА

В ДОБРУВАНЕТО СИ

ВЪРВИ КЪМ ВАШАТА ГОЛГОТА,
ЖАР-ПТИЦА ДА Я НАРЕЧЕ...

ХИМНИ В НЕЙНА ЧЕСТ ЗАПЕЙТЕ !!!

AMOR

ДОКАТО НЕ ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ , ДОКАТО НЕ РАЗБИРАШ СЕБЕ СИ И НЕ ВИЖДАШ ДРУГИТЕ В СЕБЕ СИ, НЕ МОЖЕШ ИСКРЕНО ДА ОБИЧАШ НИТО СЕБЕ СИ, НИТО ДРУГИТЕ...САМО ДЪЛБОКОТО РАЗБИРАНЕ НА САМИЯ ТЕБ ЩЕ ТИ ПОЗВОЛИ ДА ПРОЯВИШ ЛЮБОВ КЪМ ДРУГИТЕ...

  ЛЮБОВТА Е ВОЛЯТА ДА ДАВАШ. ТЯ НЕ ОЧАКВА НИЩО В ЗАМЯНА . НИЕ СМЕ ДЕЦА , ИГРАЕЩИ С МАСКИ... МАСКИ , КОИТО СТРАХЪТ НИ Е НАКАРАЛ ДА МИСЛИМ , ЧЕ СА НАШИТЕ ЛИЦА.

  ВЧЕРА Е ДНЕС. И УТРЕ Е ДНЕС. МИГЪТ Е ТВОЯТ ЖИВОТ. НАШИЯТ ЖИВОТ...

''Може би, песента ми към теб лети,

Чуваш ли, как китарата пак звъни

Виждам те в звездите над всеки град

Чакай ме, в друго време, в друг свят...''

ПОД ОБЕРТОНОВЕТЕ НА ВСЕМИРА...

СТОТНИЯТ  УДАР  НA РИТЪМA  БЕШЕ НАЙ- СИЛЕН... 

НАВЪРЗАНИТЕ ИЛЮЗИИ ОБРАЗУВАХА ПЕРФЕКТЕН КРЪГ ОКОЛО НЕЯ. ОПИТВАХА  ПОСЛЕДНИЯ СИ ШАНС -  ПРЕВРЪЩАХА СЕ В СЕГАШНИ СПОМЕНИ, КОИТО БАВНО ПРЕВЗЕМАХА СЪРЦЕТО И...

ПОДОБИЕ НА УСМИВКА ПЛЪЗНА ПО УСТНИТЕ И. ПОЗНАТИ ЧУВСТВА СЕ ОПИТВАХА ДА СЕ ЗАДЪРЖАТ ПО-ДЪЛГО В УМА И.  ВРЕМЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВАШЕ...

  СТОТНИЯТ УДАР НА РИТЪМА Я ИЗВАДИ ОТ ТРАНСА. СВЕТЛИНЕН ВЗРИВ ПРЪСНА ИСКРИТЕ СИ ПО ЦЯЛОТО И ТЯЛО ! ОЗАРЕНИЕТО НЯМА ДВЕ ЛИЦА...

  В СУМРАЧНАТА СТАЯ ВСИЧКО ЗАБЛЕСТЯ ! ЕНЕРГИЯТА НАСЛАГВАШЕ СЕБЕ СИ ЧРЕЗ ВСЕКИ ПРОЧИСТВАЩ АТОМ . УМЪТ И СЕ ЗАЛУТА В СВЕТЛИНАТА, СЯКАШ МОЛЕШЕ ДА БЪДЕ ПОДЧИНЕН...

            ДРУГИЯТ УМ .... ТОЙ ЗНАЕШЕ КОЛКО Е КРАСИВ ТАНЦЪТ НА ДУШАТА И ПОД ОБЕРТОНОВЕТЕ НА ВСЕМИРА . И ПОИСКА ДА Е ЧАСТ ОТ ТОЗИ СПЕКТАКЪЛ...

  В ПРЕГРЪДКАТА НА СТОТНИЯ УДАР НА РИТЪМА , ИСКРИТЕ ОТ ТАНЦА НАПИСАХА В НЕВИДИМОТО ПРОСТРАНСТВО - ,, ЛЮБОВТА НЕ Е БОЛКА ,, ... ТИШИНАТА СЕ ПОЯВИ НЕОЧАКВАНО, САМО ЗА ДА МОЖЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ОНАЗИ ДИВНА МЕЛОДИЯ ВЪВ  ФА ДИЕЗ, КОЯТО РАЗПРАТИ ЕХОТО В БЕЗКРАЙНАТА ВСЕЛЕНА - ,, ...НЕ  БОЛИ ... ЛЮБОВТА НЕ  БОЛИ........НЕ БОЛИ...,,.........

НЕТЛЕННА ОБИЧ...

ЕДИН И СЪЩИ СЪН СЪНУВАМЕ,

РАЗПИЛЕНИ В ДИВНАТА ВСЕЛЕНА...

АРОМАТИТЕ НЕКТАРНИ ВДЪХВАМЕ

НА НАСТЪПВАЩАТА ПРОЛЕТ ВЕЧНА...

БЕЗКРАЙНИ СИНИ НЕБЕСА

ОТ КРЕХКА НЕЖНОСТ ИЗТЪКАНИ,

И МАКОВЕ...

ПОЛЯ ОТ МАКОВЕ ЧЕРВЕНИ,

В ЛЮЛКАТА НА ПРОЛЕТНИЯ ВЯТЪР...

ЕДИН И СЪЩИ БЛЯН БЛЕНУВАМЕ...

 ЗА ОБИЧ БЛИЗКА И НЕТЛЕННА...

ИЗПИТ ПО МИЛОСЪРДИЕ...

ЗАД КУЛИСИТЕ 

Е ИСТИНСКА ИГРАТА...

ПРЕД ТЯХ 

Е ЧИСТА ДРАМА.

ИЛИ - TРAГЕДИЯ...

ТИ ИЗБИРАШ-

ДА СИ ДОБЪР

ИЛИ ПОСЛЕДНИЯТ...

СВЕТЕЦ ИЛИ ПРОКАЖЕН.

ЛЮБЯЩ ИЛИ ОТХВЪРЛЕН.

ЛЪЖЕЦ - 

ИЛИ НА ИСТИНАТА 

ОЧИТЕ ДА ЗАТВАРЯШ...

ПАРАД НА МАСКИ.

ЖИВОТ.

НАМЕРЕН 

ИЛИ ИЗГУБЕН СМИСЪЛ.

ИЛЮЗИИ

С ХИЛЯДА ИМЕНА.

ТРЕПЕРЯТ МАСКИТЕ 

В СТРАХА СИ ДА НЕ ПАДНАТ.

ИЗМИСЛЕНИ В СЪНЯ 

ТЕ НЯМАХА ЛИЦА...

В БУДОАРА НА НОЩТА,

ЕДИН НЕЩАСТЕН СКИТНИК

РЪКА КЪМ ТЕБ ПРОТЕГНА...

ДЪЛГА БЕШЕ 

ЛИНИЯТА НА ЖИВОТА МУ...

СПАЗЪМ.

ОТКРАДНАТ СТРАХ

ОТ ЧУЖДИТЕ ОЧИ.

НЕ БЕШЕ ЛИ СЛЕПЕЦ ,

ИЗПИТВАЩ ТЕ ПО МИЛОСЪРДИЕ ?!

ЗАД КУЛИСИТЕ 

Е ИСТИНСКА ИГРАТА...

ОТВЪД ТЯХ Е -ТЯ.

ВЛАСТВАЩА 

В ИЗВЕЧНИЯ СИ ХРАМ...