Érase una vez...

Dedicated to ...

"Как да си взема сбогом със тебе,

писма не стигат, там където днес си ти

Ти имаш време, аз само спомен

Ще те намеря, чуй китарата звъни

Ден след ден, беше близо ти, бе до мен

миг след миг, днес часовника пак върви

Спомени ... с тях съм сега богат

Чакай ме, в друго време, в друг свят

Как да си взема сбогом със тебе

писма не стигат, там където днес си ти

Може би, песента ми към теб лети,

Чуваш ли, как китарата пак звъни

Виждам те в звездите над всеки град

Чакай ме, в друго време, в друг свят

Ще те намеря, ще те намеря, ще те намеря

В друго време, в друг свят..."

"I'll find you, will find you... In another time , in

another world ..."

Sacred heart

“The heart of another is a dark forest, always, no matter how close it has been to one’s own.”

why?!

To live without attachment ...

There, somewhere in the time...

“The heart of another is a dark forest, always, no matter how close it has been to one’s own.”

Ámy'rat' dlint'aé

...Не за първи път идваше на тази планета. Знаеше как да рисува в пространството и това бе нейния щит. Срещу самотата. Стоеше далеч от фалшивия шум и често скиташе в гората сама. Те не разбираха. Заговаряха я в неподходящи  моменти и я смятаха за странна. Така и не довърши последната картина...

  ..." Беше влюбена в това място. Като червени макове блестяха живите рубини сред смарагдена трева. Вглъбено в своя път, небето търпеливо оформяше надвечерния фон. Кристални фонтани от чиста енергия оставяха дири след пътуващи звезди. Едира, един от спътниците на тази планета, отразяваше в своето хало всички проявени цветове...Аз ли съм това?! Или съм отражение?! Отдели се на стъпка от картината и насладата потъна в очите ù. Тогава се появи Многоцветната. Като истинска кралица в целия си блясък...

.......Поиска да се надбягва със себе си. Можеше да впряга вятъра и да изследва безкрая...Пристъпваше по всеки цвят на дъгата, преди да се разтвори следващия. И птиците забравяха своите мелодии.....''

....Този път я търсеше цялото племе. Те не разбираха времето. По тези земи приближаваше студ и това ги плашеше. Смятаха я за свой амулет и не искаха да се скита сама надалеч. Никой не помнеше защо, но я наричаха Бял сняг. В нейните спомени, това означаваше, че на един висок връх я очакват...Ámy'rat' dlint'aé...

 "Life is a mystery to be lived, not a problem to be solved."

Ámy'rat' dlint'aé...