Изцеление...

Висините бяха нейната стихия...Тя разпери криле в широк обхват и полетя. Вятърът лизна роговицата на очите ѝ , но погледът ѝ не трепна...

...В обществото я наричаха Риáн. Беше последната Лечителка на тъгa, но дълголетието и компенсираше този факт...През нощта сънува сън - кристално чисто езеро с блестяща повърхност. Покоят му бе измамна илюзия за неопитно око. Риáн бе веща лечителка, умееше да улавя невидимите събития. Видя в съня си, в плитчината на брега на езерото, тъмни сенчести отражения - акумулирани нечии чувства. Бе изненадана от това, защото цялата природа наоколо излъчваше неописуема красота! Но, Риáн знаеше , че там има някой, чиято вътрешна душевна битка оставя отпечатъците си...

...Не ѝ бе трудно да открие мястото. Танцът на цветовете, който се разкри пред нея, бе най - красивото преживяване в дългия ѝ живот! Изумрудената пелена над езерото преливаше в сини блясъци! Проникващите през дърветата на близката гора слънчеви лъчи, създаваха танцуващи светлосенки и образуваха лека мараня. През нея прозираха диамантите на утринната роса! В короните на дърветата танцуваха кълбовидни образувания с цветовете на дъгата...Риáн никога не бе изживявала такава красота! Дори за миг се усъмни в причината, която я бе довела тук...

Тогава я видя - Тя медитираше върху полиран ахат и не бe забелязалa сянката на Птицата - лечителка...Риáн бе дошла точно навреме...
Луната колебливо занаднича иззад хребета, потънал в безкрайната прегръдка на езерото...Пристъпваше нощта...Целебният писък на птицата изпълни пространството.....Изцеление...

*Истината има спокойно сърце...*

Angelica Archangelica Umbelliferae/Мед и песен/

Сродни души?!...Една единствена е, в това бъди сигурен...Това е свещен избор и връзката е неразрушима.

  Казват, че сърцето се отваря чрез болка. Какво невежество! Сърцето се отваря само с любов! Всичко друго е философия и измислени мъртви концепции - оправдания...Не знам защо ти разказвам това. Но, ти ще разбереш. Сърцето се отваря с радост. Но, само чрез болка може да се затвори...
 

 

***

"Някой ден ще ти разкажа приказка...За свят на Спокойствие,

Път към Вселената..."

*******

***

*******

Cърцето е зрящо

Затварям очи, за да те видя...Cърцето е зрящо...

*******

*******

Jezebel Слънце Луна

От сенките 
извая покрóв -
на храма ми в теб...
Смирена от любовта,
пропусках плевелите,
никнещи в цветната ни градина...
Дори не беше сребърна монетата, 
която  Лъжата пое...от ръката ти.
Призовавам те към мълчание...
Исихия!

═════════════ ღೋƸ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒღೋ════════════

S.

ღϠ₡ღ¸.✻´´¯`✻.¸ღϠ₡ღ

"Върви! Не доближавай!"

ღϠ₡ღ

https://www.youtube.com/watch?v=rcfaCT8FR7U

Zikr!!

Храмът отдавна затвори врати. Дъждовете отмиха калта и пътищата отново заблестяха под слънчевите лъчи. Любовта е скитница - не знаеш къде ще отседне...Пий от нейните устни и не питай за мен...Пространството е моят дом, в  огън живея и боса целувам земята...Неподвластни на времето стихии бушуват навред!!...

Zikr!!

Притесняват те и те оскърбяват?

Не превивай пред тях рамене.

Само плодни дървета се брулят.

Безплодните – не.

Maulana

*

*Ако любовта се появи, кой ще ходи в храма?!*

Somewhere...

"Истината се спуска там, където сърцето е чисто..."

Отдаденост...в дълбоко свещена връзка...

"Дуалните  мисли, пораждат дуални чувства. Дуалните чувства - пораждат дуални емоции. Емоциите често пораждат действия на разделение. И...доверието рухва. А доверието е постамент на Любовта - първата и последната врата - пълна отдаденост. По път без пълна отдаденост - стигаш до "никъде"... Пребивавайки между двата свята, за да слееш началото и края и да останеш в постоянен баланс, най - първо да се държи живо Доверието...Пътят към Божествената Любов, минава през човешката..."