...Вятърът утихна преднамерено.
Три от златните листа на Животворното дърво потрепнаха за последно. Време беше.
Залезът притихна в екстаза на опал и пурпур. Синьото надвечерно небе притури в себе си теменужени пастели. Ефирна сребърна мъглица плъзна снага навред. Залюбиха се цветове...
Нощта избираше цвета на воала си за собствения си спектакъл...
Недалеч от Езерото, Иви наблюдаваше прелитащо ято птици - трубадури. Тя знаеше , че мъглата приближава, но вътрешното и зрение щеше да компенсира продължителността на полета на птиците.
Те носеха послание за нея. От едно същество, което земните хора наричаха "ангел ''. Енергията на посланието беше огромна. Мъглата трябваше да омекоти силата, преди тя да докосне Иви.....Ефирната субстанция беше жива. Пълзеше към детето, улавяйки в конденз неизричими чувства...
Иви разпери ръцете си към птиците и сиянието, което излъчваше застигна ятото.
С присъщо величие, нощта прекоси прага. Заблестяха звезди...
'' Let the love be your guide - no maps, no dogma, no teachers - only loving!''
