...Когато четеш това, половината от цветята в душата ми ще са прецъфтели. Не издържáха на натиска на тъгата. Юнските утрини се умориха, всеки ден насила да отварят очите ми...Ти чуваш ли песента на сферите?! На кои кръстопътища разпитваш за мен?! Познавам ги всичките. Но, теб не виждам... Пътят, по който вървя е встрани от познатите пътища. И лунните изгреви сливат копнежа си с мен. Непокорен, разбърква ми вятър косите и в цвета на очите ми надничат звезди...И една незапълнена част будува в душата ми...А ти?! Сънуваш ли, когато не спиш?!........Дар скъпоценен имам за теб - да можеш да разказваш до зори. Дори, когато тъмни сенки сърцето покриват и няма кой да разбере... Aler'dêy, lohrën mây...
"Притесняват те и те оскърбяват?!...Не превивай пред тях рамене. Само плодни дървета се брулят...Безплодните - не. Да можех себе си да видя някой път!..."
...през твоите очи...
"Ако си внимаващ и буден, отговорът на твоите действия ще ти се разкрива във всеки момент. Внимавай също за това да имаш чисто сърце, защото нещото ще се роди у теб като плод на всяко действие."
Where are you?!



.jpg)
.png)

.jpg)


.jpg)




.png)



















