Меката светлина в къщата се сливаше със сиянието на лунния светлик. Планината притихваше. Предупреждаващ писък на нощна птица извести за предстоящата дългоочаквана среща.
Стоеше до отворения прозорец. Вечерната ѝ рокля трептеше по тялото ѝ, надипляна от лекия бриз. Гледаше в далечината и опитваше да подреди спомените, нахлуващи в ума ѝ...
Беше много отдавна...Не помнеше името на планетата, на която се роди и това понякога я караше да изпитва човешки чувства. Някои от тях познаваше, други изпитваше за първи път. Но знаеше, че там , откъдето идва, властваше любовта. Бе втъкана в съзнанието ѝ. И никога не разбра докрай, защо хората в настоящата реалност са в непрестанни конфликти. Това беше една от причините да вземе решение да се отдалечи в планината...
Тази нощ предстоеше да узнае отговорите на въпроси, които извеждаха съзнанието ѝ отвъд тази планета.
Приближаваха стъпки. Очакваният посетител сложи ръка на сърцето си, за поздрав. В очите му грееше звездна светлина...Спомен за красиво лице взриви съзнанието ѝ.
Луната дискретно се скри зад пелената на облак...
Като ураганна вълнá, тъгата плъзна към сърцето ѝ.
Alít - маé. Itarén...
"Did it take long to find me?
........................................
And are you gonna stay the night?''
No hay comentarios:
Publicar un comentario