,,... Вятърът превърна кимването в тръпка и тя се обърна да го погледне. Нейните очи бяха странни в тъмното - тъмното бе странно в очите и. Косата и бе като живак в лунна светлина, гласът и - светлина в студен въздух... Погледът и се плъзна далеч от неговия и той се наведе отново към тротоара ... Някъде в безмълвието имаше намек за усмивка.....Искаш ли някога...''
