Енергийните серпентини на вятъра лизваха върховете на най-високите дървета и след завихрянето, клоните се подреждаха в съвършени редици - като изящни танцьори, уловили потока на звука. По-ниските обитатели на гората играеха ролята на перфектна публика. Смълчани с унеса на наблюдатели, те раздаваха докрай най-ценния дар на Вселената - тишината...Заради която се прояви Звукът...
...Тя стоеше на брега на езерото, а пред взора и танцуваха смарагдени дипли. Привидното в гората зад нея и напомни колко далече остана времето, когато изучаваше песента на скворците. В летните нощи, мелодии във Фа диез свързваха онези същества, които бяха готови да докоснат звездите... ...Сега моментът за нея беше различен. *Сега*, бе незавършващ, вечно променящ се миг, събрал нейното минало и бъдеще в едно... Вниманието и бе привлечено от облак сини пеперуди, оставящи диря-ориент от своя танц в настъпващия сумрак - застиналото време, в което невидими за нечии очи събития, под обертоновете на Всемира манифестираха своята приказна същина... Отдаденост - в дълбоко свещена връзка...
,,Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да чакаш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор" /Франц Кафка/
,,Това е капан!'' - помисли Тя. Умът и отново се опитваше да я премести от мястото, в което бе избрала да съществува...
...В гората зад нея, плаващи светлосенки размениха шепоти. Всеки атом наоколо пиеше от екстаза на изгрева, а мислите и докоснаха бариерата на времето...Трябваше отново да избира - всяка глътка живот и всеки поет път. Но, вече познаваше по-добре своите лимити. Познаваше и вълшебното чувство, което я изпълваше само при мисълта за двете любими същества, които я съпътстваха в живота и. Вече знаеше,че странностите, които преживяваше, произтичаха от разширяване на нейното съзнание...И направи избора - ще остане по Средата на Пътя...
Ще пътува през вселените и ще се връща в прегръдките на любимите си същества...Алените цветове на любовта засияха като ореол около нея...Погледна отвъд индигото на пространството и съзря ято бели птици...
