ФА ДИЕЗ....

Енергийните серпентини на вятъра лизваха върховете на най-високите дървета и след завихрянето, клоните се подреждаха в съвършени редици - като изящни танцьори, уловили потока на звука.
 По-ниските обитатели на гората играеха ролята на перфектна публика. Смълчани с унеса на наблюдатели, те раздаваха докрай най-ценния дар на Вселената - тишината...Заради която се прояви Звукът...

 ...Тя стоеше на брега на езерото, а пред взора и танцуваха смарагдени дипли. Привидното в гората зад нея и напомни колко далече остана времето, когато изучаваше песента на скворците. В летните нощи,  мелодии във Фа диез свързваха онези същества, които бяха готови да докоснат звездите...
...Сега моментът за нея беше различен. *Сега*, бе незавършващ, вечно променящ се миг, събрал нейното минало и бъдеще в едно...
  Вниманието и бе привлечено от облак сини пеперуди, оставящи диря-ориент от своя танц в настъпващия сумрак - застиналото време, в което невидими за нечии очи събития, под обертоновете на Всемира манифестираха своята приказна същина... Отдаденост - в дълбоко свещена връзка...