Съм Аз.Си Ти...

В космически трептения,

в завихрен танц на вселените неизброими,

частица звезден прах искри...

Замислена обособена

с пясък да се слива,

надежда да създава,

да следва пориви,

копнежи - претворени от мечти

по Пътя към Дома...

Замислена обособена

в небето звездно на нощта

себе си да вижда отразена...

Поток планински да забързва,

кога в полето жар гори

и в капки дъжд да се превръща,

Земята с обич да я пие...

Единна - разделена,

разпиляна и събрана

в Едно.Навсякъде.Във всичко.

Частица звезден прах. Съм Аз.Си Ти...

Обичам те, обичай ме,

до Теб съм Аз, до Мен си Ти-

по Пътя към Дома,

чрез Великото прозрение 

на илюзорната реалност

Истините да намираме...

Частица прах от моята звезда съм аз...

А Ти?!