Zikr!!

Храмът отдавна затвори врати. Дъждовете отмиха калта и пътищата отново заблестяха под слънчевите лъчи. Любовта е скитница - не знаеш къде ще отседне...Пий от нейните устни и не питай за мен...Пространството е моят дом, в  огън живея и боса целувам земята...Неподвластни на времето стихии бушуват навред!!...

Zikr!!

Притесняват те и те оскърбяват?

Не превивай пред тях рамене.

Само плодни дървета се брулят.

Безплодните – не.

Maulana

*

*Ако любовта се появи, кой ще ходи в храма?!*