Храм на Любовта: Ámy'rat' dlint'aé

...Не за първи път идваше на тази планета. Знаеше как да рисува в пространството и това бе нейния щит. Срещу самотата. Стоеше далеч от фалшивия шум и често скиташе в гората сама. Те не разбираха. Заговаряха я в неподходящи моменти и я смятаха за странна. Така и не довърши последната картина...

..." Беше влюбена в това място. Като червени макове блестяха живите рубини сред смарагдена трева. Вглъбено в своя път, небето търпеливо оформяше надвечерния фон. Кристални фонтани от чиста енергия оставяха дири след пътуващи звезди. Едира, един от спътниците на тази планета, отразяваше в своето хало всички проявени цветове...Аз ли съм това?! Или съм отражение?! Отдели се на стъпка от картината и насладата потъна в очите ù. Тогава се появи Многоцветната. Като истинска кралица в целия си блясък...

.......Поиска да се надбягва със себе си. Можеше да впряга вятъра и да изследва безкрая...Пристъпваше по всеки цвят на дъгата, преди да се разтвори следващия. И птиците забравяха своите мелодии.....''

....Този път я търсеше цялото племе. Те не разбираха времето. По тези земи приближаваше студ и това ги плашеше. Смятаха я за свой амулет и не искаха да се скита сама надалеч. Никой не помнеше защо, но я наричаха Бял сняг. В нейните спомени, това означаваше, че на един висок връх я очакват...Ámy'rat' dlint'aé...