...Пристигна пръв. Загледа кристалната повърхност на езерото и зачака...
Не биваше да допуска съмнения, защото знаеше , че те се хранят от себе си. Почти беше сигурен защо тя поиска срещата. Не бяха идвали край езерото, откакто му каза за Иви...
Бе намерила детето в един почти безлюден град и го взе със себе си.
Никой не потърси Иви. Теменужените и очи, съдържаха цялата любов , с която бе родена...
От внезапно появилият се бял облак над езерото заваля. Той знаеше , че тя е наблизо - обичаше да го изненадва с новите си способности.
Не беше необходимо да се обръща, за да усети присъствието и. Позволи и да се наслади на играта. Миг след това я държеше в прегръдките си.
Не разговаряха. Това , което искаше да му каже, заседна в гърлото и. Знаеше , че ще и е трудно... И този път не успя да балансира двата полюса на чувството, което изгаряше гърдите и.
Отложи разговора , не и достигнаха силите...
...Бяха вътре в безвремието. Там , където няма съмнения. Там, където от белите облаци вали...
“Be in the world, but not of it, and wear it only as a loose cloak about your shoulders.”
No hay comentarios:
Publicar un comentario