...Иви с финес преливаше пръсти по клавишите на пианото. Музиката, сякаш докосваше луната и с геометрично съвършенство се връщаше по лунната пътека, отразявайки неземните звуци върху езерния кристал...
Встрани от детето, върху плоска кръгла плоча от полиран ахат , седеше Tя. Под приглушената светлина на звездите, медитацията я пренасяше в други светове...Все по-често изпитваше желание да остане там. Само огънят на музиката на Иви я държеше на обратния път...Засега...
... Той ги наблюдаваше , останал в сенките на нощта. Знаеше, че и двете усетиха присъствието му. Беше късно...Или - рано...Този път, нежността на нощта зависеше от магическата точност на фа диез и степента на разбирането...На разбирането на нещата...
No hay comentarios:
Publicar un comentario