ПОД ОБЕРТОНОВЕТЕ НА ВСЕМИРА...

СТОТНИЯТ  УДАР  НA РИТЪМA  БЕШЕ НАЙ- СИЛЕН... 

НАВЪРЗАНИТЕ ИЛЮЗИИ ОБРАЗУВАХА ПЕРФЕКТЕН КРЪГ ОКОЛО НЕЯ. ОПИТВАХА  ПОСЛЕДНИЯ СИ ШАНС -  ПРЕВРЪЩАХА СЕ В СЕГАШНИ СПОМЕНИ, КОИТО БАВНО ПРЕВЗЕМАХА СЪРЦЕТО И...

ПОДОБИЕ НА УСМИВКА ПЛЪЗНА ПО УСТНИТЕ И. ПОЗНАТИ ЧУВСТВА СЕ ОПИТВАХА ДА СЕ ЗАДЪРЖАТ ПО-ДЪЛГО В УМА И.  ВРЕМЕТО НЕ СЪЩЕСТВУВАШЕ...

  СТОТНИЯТ УДАР НА РИТЪМА Я ИЗВАДИ ОТ ТРАНСА. СВЕТЛИНЕН ВЗРИВ ПРЪСНА ИСКРИТЕ СИ ПО ЦЯЛОТО И ТЯЛО ! ОЗАРЕНИЕТО НЯМА ДВЕ ЛИЦА...

  В СУМРАЧНАТА СТАЯ ВСИЧКО ЗАБЛЕСТЯ ! ЕНЕРГИЯТА НАСЛАГВАШЕ СЕБЕ СИ ЧРЕЗ ВСЕКИ ПРОЧИСТВАЩ АТОМ . УМЪТ И СЕ ЗАЛУТА В СВЕТЛИНАТА, СЯКАШ МОЛЕШЕ ДА БЪДЕ ПОДЧИНЕН...

            ДРУГИЯТ УМ .... ТОЙ ЗНАЕШЕ КОЛКО Е КРАСИВ ТАНЦЪТ НА ДУШАТА И ПОД ОБЕРТОНОВЕТЕ НА ВСЕМИРА . И ПОИСКА ДА Е ЧАСТ ОТ ТОЗИ СПЕКТАКЪЛ...

  В ПРЕГРЪДКАТА НА СТОТНИЯ УДАР НА РИТЪМА , ИСКРИТЕ ОТ ТАНЦА НАПИСАХА В НЕВИДИМОТО ПРОСТРАНСТВО - ,, ЛЮБОВТА НЕ Е БОЛКА ,, ... ТИШИНАТА СЕ ПОЯВИ НЕОЧАКВАНО, САМО ЗА ДА МОЖЕ ДА СЕ ПРОЯВИ ОНАЗИ ДИВНА МЕЛОДИЯ ВЪВ  ФА ДИЕЗ, КОЯТО РАЗПРАТИ ЕХОТО В БЕЗКРАЙНАТА ВСЕЛЕНА - ,, ...НЕ  БОЛИ ... ЛЮБОВТА НЕ  БОЛИ........НЕ БОЛИ...,,.........