Cиня пáрида /вестителката/

***

Храмове на Любовта

...Беше светъл, гальовен ден. Тя вървеше по горската пътека и спираше до всяко цвете, протегнало стъбълце към искрящата синева. Слънчевите лъчи се прокрадваха ловко между разлистилата се гора и се сплитаха на плитки в косите 

ѝ...

...Някъде близо до Девствения поток, синя пáрида огласяше с чудна мелодия застиналото в екстаз пространство. Всичко наоколо беше толкова високо в своите живи вибрации, че приличаше на тиха статичност в очите на обикновения наблюдател...

...Мислеше за хората. Сякаш не разбираха изцяло посланията, които надвечер им рисуваше по индиговото небе. Дублираше ги в умовете и сърцата им и над планетата се разстилаше онази свещена висша доброта, която малцина притежаваха. Последните не принадлежаха на този свят, но слизаха и се въздигаха в името на Човека. Даром даваха и малко думи изричаха, разгаряйки живата жарава в сърцата на хората... Пътят нa Огъня не беше лек, но ветровете спохождаха най - смелите, а дъждовете след тях измиваха почернелите синoри...И все пак, нямаше кой истински да приеме даровете, които Тя гравираше в надвечерното небе...Тиха скръб се промъкваше в сърцето ѝ...Толкова трудно ли беше да почувстват хората посланията за Висшата свещена доброта и да я сподéлят помежду си?! Една алхимична стъпка би създала цял Път, по който да върват заедно и с Любов в сърцата си.........Сякаш имаха какво да губят...Нима човечеството не върви към гибел?! ......Смирение...Обич...Истина...И Висша доброта...Залогът е голям, човешки същества. Lit'h mean-nú santh'al maaém!

...Тя потърси интуитивно синята птица, за която бе слушала в легендите, че е от рода на вестителите. Не я виждаше, но усети ефирен трепет над лявото си рамо, толкова тих и нежен, приличащ на дъх...

***

***
"Рядко влизаше човек в покоите на княз Вениамина. Вратата беше заключена и ничий поглед не смееше да надникне вътре. А там се разгъваха жълти пергаменти, свити със сребро и желязо, с врязани странни знакове и непозната писменост разнасяха нечути тайни в мрачната нощ."

***

*********

"Бяха толкова заслепени от религията, че не усещаха вярата..." 

***

She walks in starlight in another world...

Неизменна

Ти  се лекуваш чрез моята душа...

...Аз ли съм твоята сянка?!

Сивото - също е цвят...

Самсара?!

Имам обич  за цяла вселена...

Същата. Неизменна.

Макар понякога да боли,

по човешки.

Тогава вземи си от моята истина.

Същата. Неизменна.

Тя няма цвят,

нито с пепел да я посипеш...

Излекувай душата си, 

моя любов...

С обичта ми

за цели вселени...

***

***

***Страхът е в очите на този, който гледа...***

Върви, не доближавай!

***Sometimes it’s better to push someone away. Not because you’ve stopped loving that someone, but because you have to shield yourself from the pain...***

***

"Listen to your heart 

When it`s calling to you. 

Listen to your heart 

There`s nothing else you can do. 

I dont know where you`re going 

And I dont know why, 

But listen to your heart 

Sometimes you wonder if this fight is worthwhile. 

The precious moments are all lost in the tide, yea. 

They`re swept away and nothing is what is seems, 

The feeling of belonging to your dreams. 

And there are voices 

That want to be heard. 

So much to mention But you cant find the words. 

The scent of magic, 

The beauty that`s been 

When love was wilder than the wind...."

Joyas/arte personal/

Силата...

 Новата луна пълнеше с надежда утробата си. Здрачът бавно се оттегляше в своите теменужени покои, отстъпвайки света на Светлината. Гората се събуди в Съня си, а повърхността на езерото превърна в алхимична феерия  златистите светлици на зараждащия се ден. Утринният бриз с трепет премина през висящите кристали на Скалата за сънища и породи въздигаща мелодия във Фа диез...

    ...Тя изезе боса от къщата  и тръгна без посока. Познаваше всеки съвършен миг от пространството наоколо и не изпитваше страх...освен от чувствата, които нахлуваха в нея след последните вглъбявания. Няколко дървесни лиани я достъпиха с ласките си, сякаш да  ѝ напомнят, че е обичана...Излезе от другата страна на гората и очите ѝ oтразиха преродените капки роса, слели телцата си с високите треви...

...Спазъмът в слънчевия  ѝ сплит я завари неподготвена. Неконтролируеми потоци енергия запълзяха към гърлото ѝ и замъглиха очите  ѝ. Отпусна се на колене в тревата и протегна ръце нагоре...Силен копнеж по някой, който не  ѝ принадлежеше, направляваше молитвите  ѝ!

   Тя премина през времето...Не помнеше ясно какво се бе случило, но усети как вихрите от преживяното забавяха своя танц в душата  ѝ. Огледа се и видя как всичко наоколо вибрира в дивна неописуема красота! Погледът  ѝ бе привлечен от птица, кръжяща високо в небето над нея. Орел! Изящен в своя серпентинен полет! Не го изпускаше от очи и все пак след минути птицата внезапно изчезна, сякаш в друго измерение...Душата  ѝ запя непонятна за самата нея мелодия, смесица от висша радост и тъга...Амалгамата от тези чувства  принадлежеше на този свят...

...По пътеката обратно за в къщи, намери малък камък, с форма на сърце. Сякаш някои го бе оставил, знаейки, че Тя минава по този път. Притисна го до гърдите си. Развълнува се, защото си спомни, че това вече се беше случвало в друго време, на друго място...когато не изпитваше самота...

...Човешка легенда разказва за невидима нишка, свързваща две същества - нишка, която не подлежи на разрушение. Нямало сила, която да разкъса тази нишка, защото...тя била самата Сила!

  Легендите винаги съхраняват истината, но хората не винаги вярват в тях.  Знаеше още, че легендите се раждат от духовното пространство на Всемира, от непреходната бяла същина на Силата... Сега Тя живееше сред хората, но трябваше да опази душата си чиста. Неопетнена и бяла. Завинаги принадлежаща Му...от онзи миг на нейната планета, когато Той прекрачи прага на сърцето ѝ...и остана...

     ...Ефирен вятър зазвъня в листата на дърветата в гората. Завъртя мелодията си около Нея, поигра с косите ѝ и понесе вестта  ѝ с обич...Разсъмваше...А гората сънуваше в Съня си..

"What comes from the heart, touches the heart."

Don Sibet

Бяла обич

***

Галактика  Млечен път, планета Земя....

"...Гравирахме  в душите си обичта от хиляди  писма...Разкриваше  ми древни тайнства и стихиите събуди в мен.....и виждах те щастлив...дори, когато лунните приливи от човешка любов заливаха бреговете на сърцата ни ......Препускат циклите  като табор коне под лъчите на палещо слънце.....Tам, където има любов, парчета от сърцето не липсват...Където и да отидеш, отиди със сърцето си ... "

В този свят дойдох заради теб...

***

Ако  е зима, a лятото е в сърцето ми, kak да повярвам, че e зима?"

Да бъде Cветлина!

Отвъд безмълвието...

"...Alegria

I see a spark of life shining

Alegria

I hear a young minstrel sing

Alegria

Beautiful roaring scream

Of joy and sorrow,

So extreme

There is a love in me raging

Alegria

A joyous,

Magical feeling..."

Любовта не е нещо различно от истината...

 wordless is thy love...