КÁНЯ - ЛЕЧИТЕЛКАТА...

  Висините бяха нейната стихия...Тя разпери криле в широк обхват и полетя. Вятърът лизна роговицата на очите и , но погледът и не трепна...
...В обществото я наричаха Риáн. Беше последната Лечителка на тъгa , но дълголетието и компенсираше този факт...През нощта сънува сън - кристално чисто езеро с блестяща повърхност. Покоят му бе измамна илюзия за неопитно око. Риáн бе изключителна лечителка, защото умееше да улавя невидимите събития. Видя в съня си, в плитчината на брега на езерото, тъмни сенчести отражения - акумулирани нечии чувства. Бе изненадана от това, защото цялата природа наоколо излъчваше неописуема красота! Но, Риáн знаеше , че там има някой, чиято вътрешна душевна битка оставя отпечатъците си...
... Не и бе трудно да открие мястото. Танцът на цветовете, който се разкри пред нея, бе най-красивото преживяване в дългия и живот! Изумрудената пелена над езерото преливаше в сини блясъци! Проникващите през дърветата на близката гора слънчеви лъчи, създаваха танцуващи светлосенки и образуваха лека мараня. През нея прозираха диамантите на утринната роса! В короните на дърветата танцуваха кълбовидни образувания с цветовете на дъгата...Риáн никога не бе изживявала такава красота! Дори за миг се усъмни в причината, която я бе довела тук...
  Тогава я видя - Тя медитираше върху полиран ахат и не бе забелязалa сянката на Птицата - лечителка...Риáн бе дошла точно навреме...Изцеление...

***

***

***

...Нощта блестеше под финия дъжд от звезден прах...Сънуваше в съня си...

***