Храм на Любовта: И БИДЕ СВЕТЛИНА...

my love...

Avelyn

... Отредено беше да се завърне ... От деня на раждането ѝ Звездата осветяваше пътя само в най - тъмните ѝ нощи ...

***

...Наоколо всичко беше както преди. Езерото излъчваше изумрудено сияние, а вятърът нашепваше нещо в тръстиките. Приседна на брега до Скалата със звънтящите кристали и притихна ...

***

... Гората зад нея бе предусетила завръщането ѝ отдалече и сега се наслаждаваше на присъствието ѝ. В далечината, безсловесни светкавици бродираха небесата. Всичко бе както преди ...

... Тишината обгърна ума ѝ и Тя разкодира посланието, което вятърът вплиташе в легенда сред тръстиките - ,, Пътят към Божествената любов преминава през човешката ...''

Очите ѝ потърсиха Звездата - не я откри. Само Млечният път припокриваше пътеките на закъснели странници ...

Над водата, в средата на езерото се появи златисто сияние. Любима мелодия във Фа диез раздипли пространството. Обърна се и ги видя. Той бе прегърнал Иви, а очите на детето излъчваха лъчиста светлина. Усмихваха се ...

... Нощта грижовно ги наметна с небесата ... И биде Светлина ...