Лунният звънец в Голямата бяла планина...
Линията между деня и нощта бе едва забележима. Тъмносиньото завладя пространството и само петното на розовия светлик на хоризонта напомняше оформените залези на една друга, далечна планета...
...Намираха се на границата на две вселени. Полумракът тук не съществуваше. Истинско предизвикателство беше да отпиеш с очи от първите звездни лъчи!
...Топлината в гърдите им нахлу мигновено. Разпали спомените им за древни събития, преминали през изпитанието на звездните простори...
... Кобалтови облаци, изтегляха снагите си далеч от поляната, на която се приземиха. Замъкът, блестеше в цялото си царствено великолепие, а съпровод на хор от сребърни флейти ги приканваше към него. Бялата ѝ рокля се стелеше плавно след всяка нейна стъпка. Той държеше ръката ѝ в своята и предаваше мислите и чувствата си в завихрен танц... Преди да прекрачат прага, погледът му потърси тюркоазените ѝ очи...Брилянтен звезден лъч вгради жар в ахата на пръстена ѝ. Небесен химн свърза частиците на пространството със светлика на хоризонта. Сиянието придоби ален цвят... Падаше нощта ли ?! Разсъмваше ли ?!.......Сънуваха в съня си...
"Ще има човек в живота ти, когото ще обичаш толкова много, че ще искаш да го прегърнеш и това да не свършва. Мисълта да се откъснеш от него ще бъде непоносима, но... Точно него трябва да пуснеш на свобода. Насити се на прегръдката, запомни аромата и усещането и го пусни. Любовта и свободата са вазимозависими - когато любовта дава свобода, свободата отвръща с любов. Да осъзнаеш това е едно от най-трудните неща. Най-много боли, когато дадеш някому свободата, обичайки го безкрайно, и стискаш очи и душа с единствен въпрос: дали ще го видиш отново. Но нямаш представа какво е чувството, когато веднъж получил свободата си, той се върне ...''
.jpg)
my love ...
No hay comentarios:
Publicar un comentario