Аметистът

Кристалът  помнеше времената, когато светлината захранваше мрака...Избра прецизно денят на съвпад на Венера и Юпитер...и се разби в скалите на кея.....Морските вълни погълнаха болката му, а атомите на хиляди малки частици избухнаха в свръхнови и претопени в енергията на любовта, сътвориха десетки вселени!...Изначалната мисъл стихна в себе си, новородена в блясъка на дивния пречистващ огън на древната стихия... Неизменна, съграждаща, пречистваща и възраждаща от пепелта. Áгапе...

 Върви страннико...и нека любовта да те води...Любовта...