Беше ми самотно да бъда само Един.
Затова направих така, че да станем двама.
И после дойде ти.
Ти бе най-прекрасното същество с невинните си очи,
но аз те обичах отдалеч, и все пак тъй отблизо.
Любовта ми бе непостижима за теб.
Ти не знаеше, че те гледах през очите на всеки срещнат,
ти не разпознаваше гласа ми в шума на вятъра.
Ти мислеше, че Земята е само пръст и камъни,
не разбираше, че те са моето тяло.
Когато заспиваше, ние се срещахме в сърцето ти
и нашите души се любеха като Един.
С такава страст ние сътворявахме нови светове.
Но когато се събудеше, ти не си спомняше нищо.
Мислеше си; "Това е просто сън."
И за теб настъпваше още един самотен ден.
Но в твоето сърце аз винаги ще те очаквам, любов моя.
Защото истината за нашата обич и за Цялото е вечна.
Нашата обич е Матрицата на Всичко, Което Е.
Спомни си, моя любов, в сърцето ти аз вечно ще те чакам,
в онова мъничко кътче на сърцето.
//Борислав Русанов//
No hay comentarios:
Publicar un comentario