ЛЕГЕНДА ЗА НЕВИДИМАТА НИШКА...

''Невидима червена нишка свързва тези, които са предназначени един за друг, въпреки времето, мястото, въпреки обстоятелствата. Тя може да се разтегне или заплете в плетеница, но никога не се разкъсва...''

С ЛУНЕН СЪРП СЕ ГИЗДИ ПЛАНИНАТА...

    С ЛУНЕН СЪРП СЕ ГИЗДИ ПЛАНИНАТА.ТЕМЕНУЖЕНО НЕБЕ. 

 ИЗГУБЕНИ СТРАННИЦИ, СТОЯТ НА КРЪСТОПЪТ...

   /ТАМ-КЪДЕТО.../

 ...ЗАБЪРЗАН ПО ПЪТЯ , СЛЕД ПЪРВАТА ПРЯКА - ПОМИСЛИ , ЧЕ ВЕЧЕ СИ МЕ ИЗГУБИЛ. НАМЕРИ НАЧИН ДА НЕ ИДВАМ В МИСЛИТЕ . БОЛКАТА НЕ БЕШЕ ПO

        СИЛИТЕ ТИ ...

НЕУСЕТНО ПОСЕГНА КЪМ СТАРИТЕ НАВИЦИ , КЪМ ОКОВИТЕ НА СВОЕТО МИНАЛО-

        ПОЗНАТИ ХОРА , ПОЗНАТИ УЛИЦИ, ДО БОЛКА ПОЗНАТИ УТРИНИ...

 А ТИ ЖИВЕЕШ В МЕН ! НЕ В СПОМЕНИТЕ - ТАМ Е ЛЕСНО . ВСЯКА СУТРИН ПАЛЯ ЛЪЧИТЕ В ОЧИТЕ ТИ , А НОЩЕМ ТИ СВАЛЯМ ЗВЕЗДИ ! ПОДАРИХ ТИ ГИ ВСИЧКИТЕ ...   

В РАННО УТРО НЕУТРИННО , ТАМ - КЪДЕТО ДЕНЯТ ПРЕГРЪЩА НОЩТА , ЕЛА ! В ХРАМА НА ДУШАТА МИ - ДОБРЕ ДОШЪЛ СИ . ПЛАМЪКЪТ ИСКРЯЩ ЗА ТЕБ ГОРИ! НАПИСАНО Е - С БЯЛА ДИРЯ , НА ТЕМЕНУЖЕНО НЕБЕ...

ГРЕЕ НОЩЕМ БЯЛАТА ЛУНА,

  УХАЕ НА ОМАЙНО БИЛЕ,

 ОТ МОЙТЕ УСТНИ ТИ НЕКТАР ЩЕ ПИЕШ ,

 НЕЗЕМНА ОБИЧ ЩЕ ТИ ПОДАРЯ...

ДА ПОКАНИМ НА ТАНЦ, НА РАКОВИНАТА ЗРЪНЦЕТО...

 КАТО ОПИТЕН ЕКВИЛИБРИСТ,

ПО ВЪЖЕТО НА ХОРИЗОНТА 

ТРЪГНА СЛЪНЧЕВИЯТ ДИСК...

ЩУРЦИТЕ СЕ ЗАТВОРИХА В СЕБЕ СИ.

В ТИХО РАЗСЪМВАНЕ

ДА ЧУЯ СЪРЦЕТО СИ ,

ДА СЪМ ЧАСТИЦА ОТ ТРИУМФА НА СВЕТА ,

ДА СЪМ ТВОЯ -

ЕДИНСТВЕНА В МИСЛИТЕ ,

 ДА СИ МОЙ -ЕДИНСТВЕН,

 МОЯ ЛЮБОВ !

КАТО ОПИТНИ ЕКВИЛИБРИСТИ

ДА ДОГОНИМ ДИСКА-

ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ ОГЪНЯ,

ДА ИЗЛЕЗЕМ ПРЕЧИСТЕНИ !

ДА ЗАСВИРИМ НА АРФА

ПО ЛЪЧИТЕ НА СЛЪНЦЕТО !

ДА ПОКАНИМ НА ТАНЦ,

НА РАКОВИНАТА ЗРЪНЦЕТО...

ДА ТАНЦУВАМЕ ВЕЧНИЯ  ТАНЦ  НА ЛЮБОВТА !

В ТОЗИ СВЯТ ДОЙДОХ ЗАРАДИ ТЕБ...

В ТОЗИ СВЯТ ДОЙДОХ ЗАРАДИ ТЕБ...

ЗАРАДИ ТЕБ ИЗГЛЕДАХ ВСИЧКИ ФИЛМИ С HAPPY END !

ПЪТУВАХ КЪМ ВЪРХА НА ВЕРТИКАЛА 

И ЧАКАХ ЦИКЪЛЪТ ДА ОБРАЗУВА КРЪГ...

ОЧИТЕ МИ , ЗАРАДИ ТЕБ  СА СУХИ -

ИЗПЛАКАНИ СЪЛЗИ   В  АВАНС ...

.

ОТРИЧАХ  ТЕ И ТЕ  ЗАМЕСТВАХ  С ДРУГИ

И НИКОЙ НЕ ПРИЛИЧАШЕ НА ТЕБ!.

ВЪРВЯХ ПО  ПЪТИЩА НЕПРОХОДИМИ

В ЦИКЛАМЕНИТЕ ЗАЛЕЗИ ПОТЪВАХ

ЗАСПИВАХ НОЩЕМ С ТВОЯ ЛИК

ТЪЙ УТРИНИТЕ БЯХА ПОНОСИМИ...

И ТЪРСИХ. ТЪРСИХ ТЕ НАВСЯКЪДЕ...

В ЧОВЕШКИТЕ СЪРЦА, ПРЕСЕКЛИ ПЪТЯ МИ...

И С НИЧИЯ СЪДБА НЕ СПОДЕЛИХ СЪНЯ СИ - 

ОБЕТЪТ, ОБИЧ МОЯ, Е ИЗПЪЛНЕН...

В ТОЗИ СВЯТ ДОЙДОХ ЗАРАДИ ТЕБ...

КАТО ПТИЦАТА ОТ ПЕПЕЛТА...

КАТО ПТИЦАТА ОТ ПЕПЕЛТА  

ЩЕ МОГА ДА СЕ ВЪЗРОДЯ

САМО , АКО ТИ ПОИСКАШ...

СЕГА-ТЪГАТА МЕ ЯДЕ ОТВЪТРЕ...

ЮНСКИТЕ УТРИНИ СЕ УМОРИХА

ОЧИТЕ МИ ВСЕКИ ДЕН 

НАСИЛА ДА ОТВАРЯТ...

ОГНЕНИТЕ ЗАЛЕЗИ СПРЯХА 

ЛЕГЕНДИ ДРЕВНИ ДА РАЗКАЗВАТ...

КАТО ПТИЦАТА ОТ ПЕПЕЛТА

ЩЕ РАЗПЕРЯ КРИЛЕТЕ СИ 

САМО , АКО ТИ МЕ ПОИСКАШ...

СТО ПЪТИ ЩЕ ОПИТАМ ,

НО ЩЕ ПОЛЕТЯ !

КАТО ПТИЦАТА ОТ ПЕПЕЛТА...

''People are like stained-glass windows. They sparkle and shine when the sun is out, but when the darkness sets in, their true beauty is revealed only if there is a light from within.'' Elizabeth Kubler Ross

ТА-РАМ-ТАМ-ТАМ...

      ... Краят на една кедрова гора. Поляна-с искрящо-зелена трева и много цветя. Гората свършва с отвесна скала, откъдето се вижда океанът. Тъмносиньото преобладава ума. Понякога се трансформира в индигово, вероятно-игра на небесата... Никога не успявам да уловя докрай трансформацията на цветовете, защото чакам теб...Вглъбена, за да не пропусна стъпките ти. Но...после разбирам това.
   Винаги идваш зад гърба ми и за първи път не ме е страх от тази посока. Там, светлината не свършва-няма нощ, но миговете са кратки... Ти познаваш ли това място?
   Не разговаряме. Прегръщаш ме...и знаем всичко. Последният път ми беше много сърдит, но пак ме прегърна. В твоя чест зазвънтяха кедрите и засвириха на арфа по лъчите на слънцето!
  Тогава открих още един от твоите навици-да изтегляш дясното ъгълче на устата си и да притваряш очи, когато триумфираш вътрешно...
   Когато мислим, че обстоятелствата не са на наша страна, се промъква Тъгата. Исках да те питам, дали Тъгата има това право по презумпция или си го е присвоила -като крадла в нощен магазин ...
   Закичих Вината на разстоянието. И на зимата. Зимата е красива само в планината...
Знаеш колко специален си за мен в Живота. В Живота. За по-натам не зная, защото не съм усвоила умението да проглеждам в бъдещето...Ако можех и ти ме беше попитал, щях да ти кажа още в началото. Защото те познах, преди да те познавам...Не отричам стойността на двупосочните пътища. Все някога те ще преживеят триумфа на своя кръст...Това е...Многоточието е за финес...

  Зеленото на тревата

      се взря в очите ми...

 Аленото на залеза

     се спря на устните ми...

 Та-рам-там-там ,

         та-рам-там-там....     

ЗАБЪРЗАНИ СПОМЕНИ-ДИВИ КОНЕ ...

 ЗАБЪРЗАНИ СПОМЕНИ

ОТ МИНАЛИ ДНИ 

ПРЕСЯКОХА ПЪТЯ МИ.

ЗА МИГ - ВИДЯХ ЛИЦЕТО ТИ.

ЗАРЯ ОТ ЧУВСТВА 

    ВЗРИВИ ДУШАТА МИ-

ЛЮБОВ ,

                                                   МЕЖДУ СИНЬО И НОЩНО НЕБЕ.

РАДОСТ,

КАТО ВЛЮБЕНО В ТАНЦА 

   НА ТРЕПЕТЛИКА ПОЛЕ.

КОПНЕЖ,

КАТО НЕГÁ СЛЕД ИСТИНСКА ОБИЧ.

МЕЧТА,

КАТО ЛУННО ОТРАЖЕНИЕ

В НЕСПОКОЙНО МОРЕ.

СМИСЪЛ,

КАТО ГЛЕДКА НА СПЯЩО ДЕТЕ.

ЗАБЪРЗАНИ СПОМЕНИ-

ДИВИ КОНЕ ,

ЗАПРЕПУСКАХА В МИСЛИТЕ МИ...

СЪЛЗИ,

НЕВЗЕЛИ СВОИТЕ РЕШЕНИЯ НИКОГА-

БЕЗЦВЕТНИ КРИСТАЛИ,

ПАЗЕЩИ НОЩНИЯ СЪН НА ОЧИТЕ МИ...

,,Courage is the current in which the form of every other virtue flaw...''