С ЛУНЕН СЪРП СЕ ГИЗДИ ПЛАНИНАТА...

    С ЛУНЕН СЪРП СЕ ГИЗДИ ПЛАНИНАТА.ТЕМЕНУЖЕНО НЕБЕ. 

 ИЗГУБЕНИ СТРАННИЦИ, СТОЯТ НА КРЪСТОПЪТ...

   /ТАМ-КЪДЕТО.../

 ...ЗАБЪРЗАН ПО ПЪТЯ , СЛЕД ПЪРВАТА ПРЯКА - ПОМИСЛИ , ЧЕ ВЕЧЕ СИ МЕ ИЗГУБИЛ. НАМЕРИ НАЧИН ДА НЕ ИДВАМ В МИСЛИТЕ . БОЛКАТА НЕ БЕШЕ ПO

        СИЛИТЕ ТИ ...

НЕУСЕТНО ПОСЕГНА КЪМ СТАРИТЕ НАВИЦИ , КЪМ ОКОВИТЕ НА СВОЕТО МИНАЛО-

        ПОЗНАТИ ХОРА , ПОЗНАТИ УЛИЦИ, ДО БОЛКА ПОЗНАТИ УТРИНИ...

 А ТИ ЖИВЕЕШ В МЕН ! НЕ В СПОМЕНИТЕ - ТАМ Е ЛЕСНО . ВСЯКА СУТРИН ПАЛЯ ЛЪЧИТЕ В ОЧИТЕ ТИ , А НОЩЕМ ТИ СВАЛЯМ ЗВЕЗДИ ! ПОДАРИХ ТИ ГИ ВСИЧКИТЕ ...   

В РАННО УТРО НЕУТРИННО , ТАМ - КЪДЕТО ДЕНЯТ ПРЕГРЪЩА НОЩТА , ЕЛА ! В ХРАМА НА ДУШАТА МИ - ДОБРЕ ДОШЪЛ СИ . ПЛАМЪКЪТ ИСКРЯЩ ЗА ТЕБ ГОРИ! НАПИСАНО Е - С БЯЛА ДИРЯ , НА ТЕМЕНУЖЕНО НЕБЕ...

ГРЕЕ НОЩЕМ БЯЛАТА ЛУНА,

  УХАЕ НА ОМАЙНО БИЛЕ,

 ОТ МОЙТЕ УСТНИ ТИ НЕКТАР ЩЕ ПИЕШ ,

 НЕЗЕМНА ОБИЧ ЩЕ ТИ ПОДАРЯ...