ЗАВАЛЯ ТИШИНА...

 Тя не беше обикновена къща...
  Имаше четири стаи в различни цветове. Избирахме си стая , според сезона , в който искахме да попаднем.
 Този път те заведох в бялата стая. Oслепителната  белота! Отворихме  прозореца и погледнахме навън. Пред  нас се разкри планината , покрита с блестяща  дантела... Присвихме очи. Танцуващи снежинки зaгалиха лицата ни , а след миг се стaпяха , сякаш никога не са съществували. Стволовете на дърветата приличаха на събитие, в което някога са били хора. Сега общуваха тихо  помежду си, а снежните дантелени нишки предаваха съобщенията из цялата галактика ...
Твоя мисъл наруши тишината. Аз отдавна знаех какво искаш да ми кажеш . Добре, че неизречените  слова не се разтварят в пространството...Белотата навън заблестя , поради вълнението , което и причинихме... Ти винаги отхвърляш моите страхове , че нещата между нас са съществували някога , а не сега... 

 Полупрозрачен звън ни върна в реалността - две сърни пристъпваха в хрупкащия сняг. Бяха мъжки и женска. Застинаха за миг , загледани към нашия прозорец. Може би и те виждаха през него своето минало... 

  Заваля тишина...