РЕКАТА , КОЯТО ТЕЧЕШЕ НАГОРЕ...

        РЕКАТА , КОЯТО ТЕЧЕШЕ НАГОРЕ...

    /или...силата да погледнеш в себе си /

...Толкова дълго те търсих , че когато те намерих , пясъкът почти беше изтекъл...Така или иначе, ягодите презряха , липите прецъфтяха , дъждовете бяха измили житните  класове . Чакаме зимата...

  Ако искаш - да я изчакаме заедно ?! Имаме навика да се смеем - ще бъде топла зима . Защо никога не ми каза , че страдаш от кокоша слепота ?! Щяхме заедно да ходим в тъмното...Не , че не сме го правили . Много пъти бродихме в мрак и търсихме светлици от зора...

 Толкова дълго те търсих , че когато те намерих ти подарих стих - с обич , от сърце. Помниш ли ?! Не плачи и не тъгувай . Аз ще го направя вместо теб - ще снема болката от душата ти и тежестта от раменете ти...Покрусата е болест на душата . Появява се , когато ти отнемат вярата в бъдещето...Saudade... Нима не си виждал река , която да тече нагоре ?!

 ... Толкова неща имам да ти разказвам , че дано е дълга зимата...Това е прелюдия . На един висок връх , ще запалим огън и ще се пречистим...