...Двете жени и детето стояха прави в спокойните води до брега на океана. Беше надвечер, но денят все още отказваше да си отиде. Като че ли времето искаше да отпие още една глътка синева, преди пелената на нощта да покрие всичко с илюзорната си тъма...
Младата жена бе навлязла по-навътре, отстоявайки инстинктивно уединението, от което се нуждаеше. Полепналата по тялото и дреха подчертаваше хубостта и, а погледът и се рееше в простора, посредник на мечтите и...
Другата жена и детето бяха седнали в плитчината на брега. Играеха с водата и мислите им бяха в пълен синхрон. Наслада. Наслада от единствения съществуващ миг, който преживяваха...
Изведнъж, невисоко в небето пред тях, се появи луната. Изведнъж се появи. И започна да се спуска надолу към океана. Вниманието на по-възрастната жена бе приковано към странното явление. Златно-бяла енергийна топка обикаляше лунния обръч, който се спускаше надолу с премерени интервали, като че ли бе направляван от колективна мисъл. Минути след това , светлинната топка изчезна, а луната изглеждаше бяла и огромна, почти докосваща повърхността на океана...
В същия миг, мощен воден поток премина под трите същества, без да наруши повсеместната тишина. Не достигайки брега, вълната се изви нагоре зад жената и детето. Изви се нагоре като илюзорен завършек на изумруден фрактал и застина високо в надира си... Жените и детето легнаха в лоното на спокойните води, съвсем до брега и зачакаха. Огромната вълна вибрираше над тях като воден покрив...Цветът и почти се беше слял с този на небесата. Финият изумруден нюанс приличаше на завеса, напомняща началото на спектакъл...
От недрата на океана се зароди симфония... Тръпнещият бриз я поде и като опитен еквилибрист я съвмести с тишината...
"Вашата истинска природа е съвършена..."
