ПРЕТОПÉНИ ЛЪЧИ...ПЪТЯТ...

 Слънчев дъжд валеше над океана. Отблясъците, като разтопено бяло злато, плъзгаха вълните към брега. Светлинни ленти енергия създаваха милиарди безметежни мостове, отвеждащи отвъд...

...Споменът беше толкова ярък, че Тя за миг помисли преживяването за текуща реалност. Някъде, в приливите на Вселената едно друго същество преживяваше почти същото, ако мястото и пространството можеха да бъдат наречени   ''различия''...

  Писък на чайка изведе съзнанието и́ към хоризонта. Откъм шума над вълните излезе музика, мека и позната. Някъде реалности се пресякоха и сляха в любовен копнеж...Слънчевият диск неизбежно се въздигаше. Единственият път изглеждаше като светлинна мрежа от претопéни лъчи. Иви докосна рамото и́...

EK ONG KAR

'' Let in the souls you have more light than the world around you.  And darkness will not overtake you...

And the world around you will change ...''

There, where the day merges with the night...

,, You don't know where your vision can take you. It's a great mystery. You don't need to know all the answers. You just need to trust your vision, your intuition, your dreams. Amazing things can happen for you too; but only if you're willing to take some risks. Don't be afraid. Take that risk, see what the Universe has for you.''

"Between our  fights and our giggles

Do you remember that you were the first lips I touched?

The first hand I held

The first one I cared for

The only one..."

,,...How deeply you're connected to my soul..."

Castle of the dreams...

           “Find something you really love and live a life that shows it.''Wolf 

,,...Огънят на неосъществените желания – това е адът. 

 А не някакви абстрактни вечни пламъци…'' 

Слава Севрюкова

И БИДЕ СВЕТЛИНА...

my love...

Avelyn

... Отредено беше да се завърне ... От деня на раждането ѝ Звездата осветяваше пътя само в най - тъмните ѝ нощи ...

***

...Наоколо всичко беше както преди. Езерото излъчваше изумрудено сияние, а вятърът нашепваше нещо в тръстиките. Приседна на брега до Скалата със звънтящите кристали и притихна ...

***

***

... Гората зад нея бе предусетила завръщането ѝ отдалече и сега се наслаждаваше на присъствието ѝ. В далечината, безсловесни светкавици бродираха небесата. Всичко бе както преди ...

... Тишината обгърна ума ѝ и Тя разкодира посланието, което вятърът вплиташе в легенда сред тръстиките - ,, Пътят към Божествената любов преминава през човешката ...''

    Очите ѝ потърсиха Звездата - не я откри. Само Млечният път припокриваше пътеките на закъснели странници ...

    Над водата, в средата на езерото се появи златисто сияние. Любима мелодия във Фа диез раздипли пространството. Обърна се и ги видя. Той бе прегърнал Иви, а очите на детето излъчваха лъчиста светлина. Усмихваха се ...

... Нощта грижовно ги наметна с небесата ... И биде Светлина ...

"Not all those who wander are lost;

A light from the shadows shall spring,

From the ashes a fire shall be woken,

Deep roots are not reached by the frost...''

***

Изтрих по невнимание коментара ти, Таничка, но думите и пожеланията ти остават в сърцето ми...Благодаря ти! Бъди здрава и да е хубав животът ти  :) <3

09022020

За любовта...която прави възможен SAPHAR...

 ,,... ОБИЧАМ ТЕ..........ОБИЧАМ ТЕ..............ОБИЧАМ ТЕ.............ОТЕКНА ЕХОТО.............И ЗИМНИ ПРИКАЗКИ, БЯЛО - КРАСИВИ СЛУШАХ..............И ПОЗНАХ ЩАСТИЕТО ДА СЕ ВИДЯ В ОЧИТЕ ТИ..........И ПИХ ОТ ПРОЛЕТНИТЕ НЕКТАРИ, ПОТЕКЛИ ОТ СИЛАТА НА ЖИВОТА...........И ДО ДАЛЕЧНИ ГАЛАКТИКИ  С ВИХРОГОНСКИЯ ВЯТЪР ЛЕТЯХМЕ......................И ЛЯТО И ЕСЕН СЛЯХМЕ В ДЪЛЪГ ЛЮБОВЕН СЕЗОН...............НЯКЪДЕ, КЪДЕТО ВСИЧКО ИЗГЛЕЖДАШЕ СЪН..............ПО - ИСТИНСКИ  ОТ РЕАЛНОСТТА , В КОЯТО СМЕ СЕГА................СМЕНЯТ СЕ СЕЗОНИТЕ И ИЗМАМНО БЕЛИ СНЕЖИНКИ ЗАЛИЧАВАT ДИРИТЕ НА НАШАТА ЛЮБОВ................АЗ ПОМНЯ....ПОМНЯ....ОТЕКНА ЕХОТО...............ВСЕЛЕНАТА РАЗБРА........ОТКОЛЕШНИ ЗВЕЗДИ НАКИЧИХА  НЕБЕСНИЯ СУМРАК......РАЗВЕДИЛЯВАШЕ.......''

“Nothing ever goes away until it teaches us what we need to know...” Pema Chodron

Wanderers among the stars...

 ,, ...Той преглътна цялата любов и омраза  на един дъх и сега те бяха част от него...

 Не би почувствал вече топлината  на леглото си, защото зимата щеше да бъде постоянна и психическа.

 Музиката бръкна в гласа му, намираше акорди, като тяхната история - разбити обещания и красиви в същото време. Красотата на счупеното....

 ...Тя се  разходи  из града няколко нощи със своите рокли, дълги крака и токчета, опитвайки се да стъпи на улицата и да се чувства като принцеса. От друга страна, се почувства по същия стар начин, когато той беше  част от живота и. Никога не бе добра  в математиката, така че го обичаше извън мярка. Трепереше , но не от страх, а просто от студ...

Отнема твърде много време да се  научиш да живееш сам  в рамките на  четири зимни стени...Може би хората щяха да кажат,  че е имала нужда от някого...Но, тя знаеше, че той се нуждае от нея...''

 ,,Some people are going to love you no matter what you do and some people will never love you no matter what you do. Go where the love is.''