martes, 15 de julio de 2014

With a smile you pull the deepest secrets from my heart...


"There was a time 
I was everything and nothing all in one 
When you found me 
I was feeling like a cloud across the sun

I need to tell you 
How you light up every second of the day 
But in the moonlight 
You just shine like a beacon on the bay 

And I can't explain...
................................................

With a smile 
You pull the deepest secrets from my heart 
In all honesty 
I'm speechless and I don't know where to start

And I can't explain..." 



...the most powerful force in the universe…

I love you!

martes, 1 de julio de 2014

Светлината на утрото

"We are all visitors to this time, this place. We are just passing through. Our purpose here is to observe, to learn, to grow, to love... and then we return home. "  Aboriginal proverb 


***
- Какво работиш?

- Сервитьорка съм.

- Сервитьорка? Това временно ли е?

- Не.

Странно рядко е да срещнеш някой, който не докосва "памукови облаци" – розови на цвят.

- Никога ли не си искала да бъдеш нещо друго?

- Искала съм разбира се – все пак съм човек. Но съм благодарна, че Господ не ми даде всичко което поисках.

- Защо "даде" – живота ти не е свършил – предполага се, че човек докато е жив има желания – и иска.

- Да, като цяло човешкия вид е рутинен. Почти всички сме богати на сложни замисли и на жалки провали. Много по – малко са различните и много повече еднаквите хора. Но, аз нищо не искам. Само чакам, като преминавам през всичко, което ми е нагласила съдбата, и което със сигурност никога не бих могла да променя. Точно за това не се опитвам, просто живея – без да пропилявам енергията си.

- Обвързана ли си?

- Да. 

- Той какво работи?

- Писател е.

- Какво е написал?

- "Сабах ел нур"

- За какво се разказва?

- За мен.

- Не е ли трудно възприемливо някой да ти открадне живота, като го опише в книга? Странно име, какво значи?

- "Утро на светлината"

- Той арабска кръв ли има или просто знае езика?

- Българин е. Не знае езика. Аз използвам арабски, затова.

Интересно момиче. Сервитьорка, която говори арабски. И която няма цели, и мечти, която не е рутинна и завинаги ще си остане сервитьорка. 

- Защо да ми е откраднал живота, аз съм му го дала назаем.

- И какво точно разказва в романа, за теб?

- За определена част от мен е.

- Така ли? И какво не е включил?

- Истината.

Розови цветчета, шум на бадеми, вятър, който идваше чрез усърдието на реката, спускаща се надолу по склона, това излъчваше присъствието й. Някаква светлинка имаше в очите й, не - по скоро пламъче, мъничка сълза. В която се огледа и се видя в розови облаци. 

- Какво те натъжава толкова много?

- Живота.

- Мислиш ли, че си заслужава? 

- Отчаянието напомня радостта. Времето износва планини, мислиш ли, че няма да се справи и с мъката ми? Просто ще изчакам да я преживея. "И това ще мине" – казваше баба ми.

- Мъдра жена. Жива ли е?

- Напускал ли си някога някой, когото обичаш все още?

- Не. Винаги съм изцеждал любовта и съм оставял само обвивката й.

- Това е толкова обичайно. Вземал си всичко от живота, и не си оставял дори красив спомен.

- Така се прави, ние сме егоисти.

- Не, не е жива. Погребахме я там, от където е дошла. 

- Къде?

- В Ливан.

- И каква е истината?

- Няма истина, има само преход. 

- Прехода между раждането и смъртта ли?

- Не. Прехода между реалността и мечтата. Понякога не знам коя съм – това което искам да бъда или това което съм.

- Сега коя си?

- Спомен.

- Какъв спомен?

- Твоя спомен. Аз съм спомена, който ще остане в теб. Ще съм твоя порив и мечта. Ще съм това, което никога няма да имаш. Фантазия. Защото, ако съм твоя, все някога ще стана ежедневна и ще дойде досадата и отегчението, а ти никога няма да ме оставиш, защото изтискваш любовта. Точно затова ние ще сме живите мъртви. Ще сме само присъствие, но не и страст. Сега се събуди и започвай да ме търсиш, само това ще те спаси от мъртвия живот – Желанието.

Вятърът развя косата му и той отвори очите си. Бе заспал тук, до розовия храст, край реката, под стария бадем. Стана и се огледа – беше сам. Къде бе тя? Онази сервитьорка.

Аха, ето я. Тръгна подир нея – "Чакай!" 
Учудена жената се обърна. "Прощавайте. Имам грешка." Върна се назад и тогава я видя. Ето я!  "Госпожице!" Объркване – не беше тя.

Изплаши се и се почувства като загубено дете ...

"Ще съм твоя порив и мечта!" 

"Ще съм твоята фантазия!"

"Ще съм това, което никога няма да имаш!"...  Мечта......

***

sábado, 28 de junio de 2014

I will always find you in the quiet of my soul...

"Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти.
 Каквото и да кажеш - и добро, и зло, ще се върне пак при теб..."


" И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, където настъпва пълно примиряване на противоречията."


"Най-добрият огън пламва от радостта."



"Conscience is in the chaos of the world - a small light, precious but fragile"

jueves, 26 de junio de 2014

Пророчеството /Обратният път на Сребърния еднорог/

"Еднорозите принадлежаха само на себе си. Докоснеш ли еднорог, изгубен си...И все пак тя щеше да го направи...Беше се решила. Еднорогът бе нещо повече от легендите отпреди хиляди години, той бе нещо повече от съня, който я беше увлякъл, повече дори от самото му физическо присъствие. Той бе един неизбежен копнеж, станал неразделна и неотклонна част от нея, една загадка, която трябваше да разреши. Смарагдовозелените очи на това създание отразяваха най-скритите й пориви. Нищо не беше тайна за него. Собственото й тяло я издаваше, то изпитваше непреодолим копнеж по еднорога. Обладал я бе порив по-силен от всичко, което познаваше. Всички опасности, въображаеми или реални, които можеше да крие еднорогът , избледняваха пред този порив. Тя трябваше да реши загадката, каквото и да й струва това. Трябваше да разбере истината.
 Обливаха я топли и студени вълни. Изправи се и тръгна, лека като перце. Трепереше, изпълнена с очакване до полуда. Беше цялата само един копнеж..." 
 /*Черният еднорог*, Тери Брукс/

*********
Има неща на този свят, които никога не се изричат...S. 


...В сърцето на гората Еднорогът я очакваше. В съня си той видя стигмата, появила се на лявото и рамо...
...Бяха минали много еони и космическите пътища видяха много ветрове. Техните послания разплитаха само чистите по сърце...
...Луната, едва доловимо сияеше във високите върхове на дърветата. Наближаваше полунощ...

...Тя се появи като ефирно видение и обгърна с обич Посетителя. Предишният блясък в очите ù се възвърна ... и нахлуха спомени...
  Циклите съвпадаха с утрешния ден -  Денят на незалязващото слънце. Видя своята баба - колобърката. Изправила снага срещу слънцето, с високо вдигнати ръце, припяваше древни напеви. Пренареждаше обертоновете и изричаше предсказания.....
...Тя знаеше да разкодира тези песни. Но, тази, която звучеше в съзнанието и не трябваше да се донася в този свят...
Еднорогът търпеливо изчака да бъде заключен споменът. В дивните времена, когато беше човек, щеше да я прегърне и да отнеме част от болката ù. Изцеление...Сега, само блясъкът в очите му изглеждаше необикновен в нощта...
...Някога, много отдавна, Той я намери изгубена сред непроходимата гора. Беше малко момиче. Това странно събитие промени целия му живот. Оттогава сърцето му беше нейно, но никога не ù каза това.... 
Слънчевите лъчи пареха среброто по тялото му. Време беше за обратния път. Докосна я по лицето и разбра, че никога повече няма да я види...




 "Великият дар на любовта живее в едно видение, дадено на смелите души."


Is there anything  which more one can say?!

sábado, 21 de junio de 2014

**Mandrágora** /Искрящо - черно/





...Огънят догаряше, но тя не усещаше студ. Затвори очи и призова Оракула...
     Призоваваш ме за втори път, знаеш, че ти остава още един шанс. Нека въпросите ти бъдат мъдри.....Подкъсила си косата си?!  усмихвайки се, отбеляза Оракулът.
—В хаоса се съдържа съвършеният ред...
 Той я обичаше, но не можеше да поеме на плещите си нейната съдба. Не можеше да ú отнеме пътя. Но, можеше да я учи на алхимията на душата...
  Той ме излъга! Лъгал е през цялото време!.....Едва сдържаше гневните си сълзи...Утринният здрач размиваше светлините на звездите и ги превръщаше в безформени петна. Някъде наблизо се чу тътен и ято диви гълъби изригна във въздуха...
 Ти сама достигна до този момент...Знаеше това от началото. Не допусна илюзиите да замъглят съзнанието ти, но продължаваше играта. Каква е разликата?!.........
—Сърцето ми не е тук...Отвъд човешкото възприятие танцува то...С Него...Но, истината не принадлежи на миналото, нито на бъдещето...Тя обърква всичко, ако липсва в Сега...Изкривява пространството и насочва в грешна посока...И тъгата се възражда...
 Истината се знае, не се учи....С пасивност  също правим избори...Решенията се взимат  не се заобикалят или прескачат...
Сърцето ми знае...Продължавах играта заради него...Гневът убиец ли е?
  Пусни го да си отиде...Само ти можеш да разбулиш мистичните тайни на собственото си сърце...Илюзиите имат искрящи цветове...
 Ти преживявал ли си искрящо черно?
 Ти си снежнобяла...Остави страхът и съмненията да си отидат...
 Аз...неродена ли съм?!
И Оракулът не съществува...
...Светът спря. Магичните светлици на хоризонта замръзнаха в царствено свещенство. Огънят отдавна бе изгаснал, но тя не усещаше студ...Не усещаше нищо...Отвъд човешкото възприятие царуваше топлина в искрящи цветове...


"За странника, поел на път, най-скъп товар е мъдростта." 

***
"Лоялността е твърде голям подарък, за да може да се заслужи." 


 "Pain is temporary. Quitting lasts forever."


"Trust is the purest form of love."

lunes, 16 de junio de 2014

Invisible love


"Someone who is worthy of your love will never put you in a situation where you feel you must sacrifice your dignity, your integrity, or…your self-worth to be with them."



"Caresses are necessary to the life of the affections, as the leaves are to the life of trees. If they are wholly restrained, love will die at the roots." Nathaniel Hawthorne



 "Lucidity is the meeting place of consciousness and sensuality."

domingo, 15 de junio de 2014

"When the night is gone I will still be here…"


“Who are you to judge the life I live?
I know I'm not perfect
-and I don't live to be-
but before you start pointing fingers...
make sure you hands are clean!”