Както с доверие се сменят сезоните и Земята отдъхва от студ и лъчи, нашепвай в сърцето си истини. Себе си никога не лъжи! Създавай пътища, но избирай един...Кой е верният?! Обръщай се понякога...Ще видиш стъпки от боси крака, изследвали бреговете на едно сърце...Твоите стъпки. И твоето сърце. Любовта да те води! Да те води Любовта!
Любовта!
*Най-важното е колко добре ходиш през огъня...Това е сила. Чиста, неподправена сила!*
***...Ако отвориш сърцето си за всичко съществуващо, за целия живот, за всички преживявания, всички хора и самата себе си, тогава ще заобичаш истински. И не е важно, какво съм направил или не съм направил, какво ще направя и няма да направя, какъв ще бъда или няма да бъда, твоето сърце ще бъде винаги отворено. И може би с времето, моето сърце също ще се научи на това...
...Tя се обърна, заклевайки се никога да не се върне. Но аз знам, че ще бъде по друг начин, защото любовта има душа - близнак на име Доверие. Понякога изглежда, че са разделени, но това е само илюзия...те са неразделими...неразделими...***
Тя е двупосочен процес, но си отиде от теб по други причини... Колко пъти призовах сърцето ти...
По - често боли... Човешката любов... Но...нали си обещавахме заедно всичко да преминем?! Сега...ще живеем самотни, свободни от болка, но самотни... До края на човешките ни дни...
Hе поиска докрай цялата истина, избра илюзията за "сторено добро." Не те разбирам погрешно и отдавна не съжалявам за нищо...
*
Дори, ако сам продължиш...
Дори, ако пътят си с някой друг споделиш...
...Казвах ти...че Любовта не боли..."
***
***
*Всеки облак има сребърна подплата!*
***
*** "Да приемеш някой вътре в сърцето си и когато ходи по улицата, все едно да носи сърцето ти в себе си... Това е доверие."