Реквием за една мечта

"Тръпката си отиде...

Не те разбирам погрешно...

Тръпката отмина

и ти дори не съжаляваш...



Тя е двупосочен процес,
но си отиде от теб по други причини...
Колко пъти призовах сърцето ти...

По - често  боли...
Човешката любов...
Но...нали си обещавахме
заедно всичко да преминем?!
Сега...ще живеем самотни,
свободни от болка, но  самотни...
До  края на човешките ни дни...

Hе поиска докрай цялата истина,
избра  илюзията за "сторено добро."
Не те разбирам погрешно
и отдавна не съжалявам за нищо...

*

Дори, ако сам продължиш...

Дори, ако пътят си с някой друг споделиш...

...Казвах ти...че Любовта не боли..."

***

***

*Всеки облак има сребърна подплата!*

***

***
 "Да приемеш някой вътре в сърцето си и когато ходи по улицата, все едно да носи сърцето ти в себе си... Това е доверие."