Не можеш да простиш?!!
От теб не искам прошка.
Моята за теб
далеч преди Началото ти я дарих.
На Бог в сърцето си, нали!
И аз така.
Но, повече се имам
за синьо цвете сред полето...
И като лунно цвете
ще си измисля звезден дъжд.
По заповед на моето сърце,
при мене винаги вали!
И там - на Синята поляна
ще разлистя моя аромат.
И нека всеки пътник закъснял,
объркан в тъмнината
на своята съдба,
да спре до мен,
да ме откъсне и да се закичи.
Аз имам още хиляда имена
и умея само да обичам.
"Не обвързвай със скали краката си...Tам, където има любов, парчета от сърцето не липсват..."
***
Разочарованието не съществува. То е непроявен по - висш копнеж в настоящия момент...
Love never fails!
***



No hay comentarios:
Publicar un comentario