,, You don't know where your vision can take you. It's a great mystery. You don't need to know all the answers. You just need to trust your vision, your intuition, your dreams. Amazing things can happen for you too; but only if you're willing to take some risks. Don't be afraid. Take that risk, see what the Universe has for you.''
"Between our fights and our giggles
Do you remember that you were the first lips I touched?
... Отредено беше да се завърне ... От деня на раждането ѝ Звездата осветяваше пътя само в най - тъмните ѝ нощи ...
***
...Наоколо всичко беше както преди. Езерото излъчваше изумрудено сияние, а вятърът нашепваше нещо в тръстиките. Приседна на брега до Скалата със звънтящите кристали и притихна ...
***
***
... Гората зад нея бе предусетила завръщането ѝ отдалече и сега се наслаждаваше на присъствието ѝ. В далечината, безсловесни светкавици бродираха небесата. Всичко бе както преди ...
... Тишината обгърна ума ѝ и Тя разкодира посланието, което вятърът вплиташе в легенда сред тръстиките - ,, Пътят към Божествената любов преминава през човешката ...''
Очите ѝ потърсиха Звездата - не я откри. Само Млечният път припокриваше пътеките на закъснели странници ...
Над водата, в средата на езерото се появи златисто сияние. Любима мелодия във Фа диез раздипли пространството. Обърна се и ги видя. Той бе прегърнал Иви, а очите на детето излъчваха лъчиста светлина. Усмихваха се ...
... Нощта грижовно ги наметна с небесата ... И биде Светлина ...
"Not all those who wander are lost;
A light from the shadows shall spring,
From the ashes a fire shall be woken,
Deep roots are not reached by the frost...''
***
Изтрих по невнимание коментара ти, Таничка, но думите и пожеланията ти остават в сърцето ми...Благодаря ти! Бъди здрава и да е хубав животът ти :) <3
,,... ОБИЧАМ ТЕ..........ОБИЧАМ ТЕ..............ОБИЧАМ ТЕ.............ОТЕКНА ЕХОТО.............И ЗИМНИ ПРИКАЗКИ, БЯЛО - КРАСИВИ СЛУШАХ..............И ПОЗНАХ ЩАСТИЕТО ДА СЕ ВИДЯ В ОЧИТЕ ТИ..........И ПИХ ОТ ПРОЛЕТНИТЕ НЕКТАРИ, ПОТЕКЛИ ОТ СИЛАТА НА ЖИВОТА...........И ДО ДАЛЕЧНИ ГАЛАКТИКИ С ВИХРОГОНСКИЯ ВЯТЪР ЛЕТЯХМЕ......................И ЛЯТО И ЕСЕН СЛЯХМЕ В ДЪЛЪГ ЛЮБОВЕН СЕЗОН...............НЯКЪДЕ, КЪДЕТО ВСИЧКО ИЗГЛЕЖДАШЕ СЪН..............ПО - ИСТИНСКИ ОТ РЕАЛНОСТТА , В КОЯТО СМЕ СЕГА................СМЕНЯТ СЕ СЕЗОНИТЕ И ИЗМАМНО БЕЛИ СНЕЖИНКИ ЗАЛИЧАВАT ДИРИТЕ НА НАШАТА ЛЮБОВ................АЗ ПОМНЯ....ПОМНЯ....ОТЕКНА ЕХОТО...............ВСЕЛЕНАТА РАЗБРА........ОТКОЛЕШНИ ЗВЕЗДИ НАКИЧИХА НЕБЕСНИЯ СУМРАК......РАЗВЕДИЛЯВАШЕ.......''
“Nothing ever goes away until it teaches us what we need to know...” Pema Chodron
,, ...Той преглътна цялата любов и омраза на един дъх и сега те бяха част от него...
Не би почувствал вече топлината на леглото си, защото зимата щеше да бъде постоянна и психическа.
Музиката бръкна в гласа му, намираше акорди, като тяхната история - разбити обещания и красиви в същото време. Красотата на счупеното....
...Тя се разходи из града няколко нощи със своите рокли, дълги крака и токчета, опитвайки се да стъпи на улицата и да се чувства като принцеса. От друга страна, се почувства по същия стар начин, когато той беше част от живота и. Никога не бе добра в математиката, така че го обичаше извън мярка. Трепереше , но не от страх, а просто от студ...
Отнема твърде много време да се научиш да живееш сам в рамките на четири зимни стени...Може би хората щяха да кажат, че е имала нужда от някого...Но, тя знаеше, че той се нуждае от нея...''
,,Some people are going to love you no matter what you do and some people will never love you no matter what you do. Go where the love is.''
,,... Вятърът превърна кимването в тръпка и тя се обърна да го погледне. Нейните очи бяха странни в тъмното - тъмното бе странно в очите и. Косата и бе като живак в лунна светлина, гласът и - светлина в студен въздух... Погледът и се плъзна далеч от неговия и той се наведе отново към тротоара ... Някъде в безмълвието имаше намек за усмивка.....Искаш ли някога...''
.png)
.png)
