sábado, 23 de mayo de 2015

Лунно цвете

Не можеш да простиш?!!
От теб не искам прошка.
Моята за теб
далеч преди Началото ти я дарих.
На Бог в сърцето си, нали!
И аз така. 
Но, повече се имам 
за синьо цвете сред полето...
И като лунно цвете
ще си измисля звезден дъжд.
По заповед на моето сърце,
при мене винаги вали!
И там - на Синята поляна
ще разлистя моя аромат.
И нека всеки пътник закъснял,
объркан в тъмнината 
на своята съдба,
да спре до мен, 
да ме откъсне и да се закичи. 
Аз имам още хиляда имена
и умея само да обичам.



"Не обвързвай със скали краката си...Tам, където има любов, парчета от сърцето не липсват..."



***
Разочарованието  не съществува. То е непроявен  по - висш копнеж  в настоящия момент...
Love never fails!

***

viernes, 22 de mayo de 2015

Eдна стръмна пътека




Имам на гърдите си отбелязани
всички дни, през които времето
не ми позволи да бъда тук.
Имам една вяра, която узрява,
която върви с мен, и ме лекува
откакто се запознах с теб.
Имам една изгубена следа
между твоята сянка и моята,
която не ми позволява да лъжа.
Аз съм монета във фонтана,
ти си моето неизпълнено желание.
Моето желание да се съживя отново...
Имам една постоянна сутрин
и една боичка, чакаща
да те нарисува в синьо.
Имам твоята любов и късмета ти
и една стръмна пътека,
имам морето от другата страна...
Ти си моят север и моят юг.

Днес ще те видя отново...
Ще се обгърна в дрехите ти.
Прошепни ме в тишината ти
щом ме видиш да идвам.
Днес ще те видя отново...
Ще зарадвам тъгата ти,
ще направим празненство,
за да порасне още повече тази любов!

Имам една колеблива фраза
между устните ми и възглавницата,
която ме съблича пред теб.
Имам един плаж и едно селце,
които ме придружават нощем,
когато не си до мен...
Имам една постоянна сутрин
и една боичка, чакаща
да те нарисува в синьо.
Имам твоята любов и късмета ти
и една стръмна пътека.
Имам морето от другата страна...
Ти си моят север и моят юг...


jueves, 21 de mayo de 2015

Не забравяй..


Както с доверие се сменят сезоните и Земята отдъхва от студ и лъчи, нашепвай в сърцето си истини. Себе си никога не лъжи! Създавай пътища, но избирай един...Кой  е верният?! Обръщай се понякога...Ще видиш стъпки от боси крака, изследвали бреговете на едно сърце...Твоите стъпки. И твоето сърце. Любовта да те води! Да те води Любовта!
Любовта!




*Най-важното е колко добре ходиш през огъня...Това е сила. Чиста, неподправена сила!*


ДОКОСНАТ СВЯТ
ОТ ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ...
ТАНЦУВАЩА В ЖАРАВА...

miércoles, 20 de mayo de 2015

ПОРТАТА НА ЛЮБОВТА



Без счупени ръце, без прекършени криле, 
не се преминава през тази врата,
Без да бъдеш низвергнат от приятели, любима, 
не се преминава през тази врата...
Каквото си чел, каквото си научил, всичко напразно е!
Не пропадне ли земята, 
не се ли разтворят небесата, 
не се преминава през тази врата...

Любовта е най- добрият учител!
Мевляна 




КОГАТО ЛЮБОВТА ВИ ПОЗОВЕ, ПОСЛЕДВАЙТЕ Я,
макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, 
отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява. 
И когато тя ви проговори, повярвайте й, 
макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото Любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. 
Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. 
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви 
и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. 
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. 
Отвява ви от сламки и от плява. 
Премила ви до бяла същина. 
Омесва ви до податлива мекост. 
И ви предава на святия си огън, 
за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори Любовта, 
за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си 
да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на Любовта 
и нейната наслада, 
тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си 
и да слезете от хармана на Любовта 
в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, 
но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си 
и не черпи от никого освен от себе си. 
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. 
Защото на Любовта й стига Любовта.
Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", 
а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог." 
И не мислете, че можете да сочите пътя на Любовта, 
защото Любовта намери ли ви за достойни, 
сама ще сочи пътя ви.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: 
да се стопите и да се леете като поток, 
запял звънката си песен на нощта; 
да познаете болката на твърде много нежност; 
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за Любовта; 
и да кървите драговолно, с радост; 
да се будите в зори с крилато сърце 
и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; 
да почивате по пладне в размишления за любовната нега; 
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; 
и да си лягате с молитва за любимото ви същество
и с благодарствен химн на устните си.

*Джубран Халил Джубран*

***
"Любовта няма друго желание, освен да се изпълни."

Нетленна обич

***

ЕДИН И СЪЩИ СЪН СЪНУВАМЕ,

РАЗПИЛЕНИ В ДИВНАТА ВСЕЛЕНА...

АРОМАТИТЕ НЕКТАРНИ ВДЪХВАМЕ

НА НАСТЪПВАЩАТА ПРОЛЕТ ВЕЧНА...

БЕЗКРАЙНИ СИНИ НЕБЕСА

ОТ КРЕХКА НЕЖНОСТ ИЗТЪКАНИ,

И МАКОВЕ...

ПОЛЯ ОТ МАКОВЕ ЧЕРВЕНИ,

В ЛЮЛКАТА НА ПРОЛЕТНИЯ ВЯТЪР...

ЕДИН И СЪЩИ БЛЯН БЛЕНУВАМЕ...

 ЗА ОБИЧ  БЛИЗКА И НЕТЛЕННА...

***

***
"...the heart be still as loving..."

martes, 19 de mayo de 2015

Изпит по милосърдие


Зад кулисите е истинска играта.
Пред тях е драма. Или...трагедия.
Ти избираш - да си добър
или последният.
Светец или прокажен.
Любящ или отхвърлен.
Лъжец - 
на истината очите да затваряш.
Парад на маски. Живот.
Намерен или изгубен смисъл.
Илюзии с хиляда имена.
Треперят маските пред своето падение.
Измислени в съня си
те нямаха лица.
В будоара на нощта,
един нещастен скитник
ръка към теб протегна...
Дълга беше 
линията на живота му.
Каква ирония!
Спазъм.
Откраднат страх 
от чуждите очи.
А не беше ли слепец,
изпитващ те по милосърдие?!
Зад кулисите е истинска играта.
Отвъд тях е...Любовта.
Властваща в извечния си храм.

Под коприната небесна...


СЪН СЪНУВАХ...
ПОД КОПРИНАТА НЕБЕСНА,
С ВТЪКАНИ СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ,
ВЪРВЯХМЕ...
ТИ НОСЕШЕ И МОИТЕ МЕЧТИ.
АЗ - БЕЗМЪЛВНО СТЪПВАХ БОСА,
ЗЕМЯТА - 
ЛЕГЕНДИ ИМАШЕ ДА МИ МЪЛВИ...
ДЛАНТА МИ 
В ТВОЯТА КРОТУВАШЕ...
ВЪРВЯХМЕ
И НЕ СПИРАХМЕ ЗА МИГ ДОРИ..
ПРЕСЛЕДВАХА НИ СИНИ ПЕПЕРУДИ
И ОБИЧТА НА ХИЛЯДИ ЗВЕЗДИ...
СЪН СЪНУВАМ...
ПОД КОПРИНАТА НА СИНЬОТО НЕБЕ,
ОБСИПАНO СЪС СИНИ ПЕПЕРУДИ
СЕБЕ СИ 
В ОЧИТЕ ТИ ВИДЯХ...
ТИ ВИЖДАЛ ЛИ СИ 
ОБИЧ КАК БЛЕСТИ ?!


***


***