**

"За пространство ли говориш, или за разделения... Фрагментиран свят не съществува. Всяко нещо е просто пресечна точка на безброй взаимодействия, няма как да съществува за себе си. Няма вътрешно и външно. Има само стена на невежеството, която си мисли че разграничава едно от друго." //ДАО ДЪ ДЗИН - Книга за Пътя и Постигането/

https://www.youtube.com/watch?v=eJSik6ejkr0

Любовта е жива вода...

Когато ангелите плачат...

 

Когато ангелите плачат, върху нас пада дъжд...

"Нишката на любовта не се къса тъй лесно, 

но скъса ли се веднъж, не може да се съедини.

Ако се съедини, там ще има възел.

Дори краищата да се съединят ще остане възел, 

а тогава любовта не може да премине 

от едното сърце в другото - възелът ще пречи."

/Рахим Кан/

" Любовта?!...Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души - един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно..." Никос Казандзакис

Снежнобяла

Не тъгувай ...Не тъгувам вече и аз ...Защо да храня тъгата, като знам, че живееш в сърцето ми...Там са и всички останали - пресекли или не, моите пътища...Уникалността е в степента на осъзнаването. Всички сме Едно. Любов в Живота и Живот в Любовта...

"Вашата истинска природа е съвършена!"




"Words are a pretext. It is the inner bond that draws one person to another, not words." Mevlana

*В моя свят любовта е единственият закон...* N.М.

И обичта...от дълбините...

Любовта, любовта...И вярата...И доверието...Казах ти...И вятър, и дъжд...И слънчев лъч...И огън, и пепел...И Пътят...И кръстопътища, и скрити пътеки...Казах ти...И неземно красиви събития, родени в нашите умове...И топлината в студа, на сърцето ти....И болка, и радост...И тъга неподкупна....И обич, обич от дълбините......И нощи, и утринни ловци на сънища...Омагьосани лабиринти и горещи въглени...И прохладата на дните...И трепети, и вихри...Вихри, препускащи по върховете...И звездни купове, вместо корони...Казах ти...И сенките над думи неизречени...И тишината, и мълчанието...И талазите на слънцето при заник...И страховете...И близостта, в началото...Не виждам Пътя...Не виждам...Казах ти...Заведи ме там...Заведи ме...И любовта, любовта...И обичта...от дълбините... 

"Не слагай лед върху студа!"

Thousand suns...

"...Tам, където има любов, парчета от сърцето не липсват..."

"Беше ми самотно да бъда само Един."

Беше ми самотно да бъда само Един.

Затова направих така, че да станем двама.

И после дойде ти.

Ти бе най-прекрасното същество с невинните си очи,

но аз те обичах отдалеч, и все пак тъй отблизо.

Любовта ми бе непостижима за теб.

Ти не знаеше, че те гледах през очите на всеки срещнат,

ти не разпознаваше гласа ми в шума на вятъра.

Ти мислеше, че Земята е само пръст и камъни,

не разбираше, че те са моето тяло.

Когато заспиваше, ние се срещахме в сърцето ти

и нашите души се любеха като Един.

С такава страст ние сътворявахме нови светове.

Но когато се събудеше, ти не си спомняше нищо.

Мислеше си; "Това е просто сън."

И за теб настъпваше още един самотен ден.

Но в твоето сърце аз винаги ще те очаквам, любов моя.

Защото истината за нашата обич и за Цялото е вечна.

Нашата обич е Матрицата на Всичко, Което Е.

Спомни си, моя любов, в сърцето ти аз вечно ще те чакам,

в онова мъничко кътче на сърцето. 

//Борислав Русанов//