От сенките извая покрóв - на храма ми в теб... Смирена от любовта, пропусках плевелите, никнещи в цветната ни градина... Дори не беше сребърна монетата, която Лъжата пое...от ръката ти. Призовавам те към мълчание... Исихия!
Храмът отдавна затвори врати. Дъждовете отмиха калта и пътищата отново заблестяха под слънчевите лъчи. Любовта е скитница - не знаеш къде ще отседне...Пий от нейните устни и не питай за мен...Пространството е моят дом, в огън живея и боса целувам земята...Неподвластни на времето стихии бушуват навред!!...
"Дуалните мисли, пораждат дуални чувства. Дуалните чувства - пораждат дуални емоции. Емоциите често пораждат действия на разделение. И...доверието рухва. А доверието е постамент на Любовта - първата и последната врата - пълна отдаденост. По път без пълна отдаденост - стигаш до "никъде"... Пребивавайки между двата свята, за да слееш началото и края и да останеш в постоянен баланс, най - първо да се държи живо Доверието...Пътят към Божествената Любов, минава през човешката..."
"Не рови в миналото на човека до теб... Не опитвай да надникнеш в бъдещето. Те са написани върху пясък. Бъди благодарен, че присъстваш в настоящето му..."
''Love pays attention without clinging. Appreciates without possessing. It honors all feelings and experiences without being defined by them.''
"Само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си."
Има неща на този свят, които никога не се изричат...Има сърца, които никога не разбират...Има любов небесна и обич за клада... Завръщане към себе си, не значи прошка...Приемане...С любов отвъд прага на мъдростта...Търпението не винаги е добродетел...Обвивките не винаги предпазват от плесен... В точен час да бъдеш там!!...А песните за любовта - непорочен дар...Политане над сини океани, слети с небесата...Долинните мъгли се вдигат и светове се застъпват...Преминаване...Съдбата е илюзия...Вярата в теб - мантра на щурци след дъжд...Полет над слънчеви поля, застлани с макове червени...Ветрове - вестители не спират да разнасят поличбата....Прелюдия...Към свят на Любовта...