ВЪРВЯХ...

НЕЗЕМНА ДОБРОТА 

В ДУШАТА ТИ ВИДЯХ...

ИЗГАРЯШЕ ПО ПЪТЯ СИ

В ПЛАМЪЦИ БЛАГОЧЕСТИВИ

НЕЧИСТИТЕ ПОТОЦИ 

НА СЕГАШНОТО БЕЗВРЕМИЕ...

ПОИСКАХ ДА ДОКОСНА 

СВЕТЛИНАТА НА СЪРЦЕТО ТИ...

ОТ БЛЯСЪКА,

КЪДЕ ОТИВАМ НЕ ВИДЯХ...

ВЪРВЯХ.

И НИКЪДЕ НЕ СПИРАХ.

ПРЕЗ ТЪМНАТА ГОРА 

НА СОБСТВЕНАТА СИ ДУША ПРЕМИНАХ.

СЪМНЯВАХ СЕ

И БОГОХУЛСТВАХ,

ОТРИЧАХ,

     ТЪРСИХ,

         ВЗИРАХ СЕ ДО БОЛКА...

В ОТРИЧАНЕТО ИСКАХ

 ИСТИНАТА НА ОЛТАР ДА ВДИГНА.

И ДА ВЪРНА НА ДУШАТА ТИ ПОКОЯ.

ОТКЪСВАХ ЛИСТ ПО ЛИСТ 

ОТ ЦВЕТЕТО НА ВЯРАТА..

ПРАЗНУВАХ ВРЕМЕННИ ТРИУМФИ-

ПОЛИРАНИ,

ИЗМАМНИ ФИКС-ИДЕИ...

РАЗБИТА БЯХ .

И СИЛИ НЯМАХ ВЕЧЕ ДА ОТРИЧАМ.

В ДЕНЯ 

НА ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ

 МОЕТО СЪРЦЕ  ТИ ПОДАРИХ.

ТОГАВА, 

НЕЗЕМНА ДОБРОТА 

В ОЧИТЕ ТИ СЪЗРЯХ...