КРИСТАЛНО СЪРЦЕ

...Повече от час плуваше в езерото...

Правеше това всяка сутрин, откакто се появи болката, като че ли искаше да я съблече от себе си и да я потули в утринните мъгли. Не чувстваше умора. Но, не чувстваше и нищо друго. Натрапчивата природа на неканеното чувство изцеждаше и последната и мисъл.

   Тя се отпусна над водата в средата на езерото и остави звуците на утрото да преминат през нея...

 От отражението на гората водите бяха придобили алено - златист оттенък. Потърси същия цвят в себе си, но не го откри. Нещо дълбоко в нея отказваше да продължава да търси златисто - алените цветове...

  Успокои ума си и усети ято птици да прелитат над езерото в почти невидима посока - мъглата бе придобила правата над пътя им в този момент. Но, те летяха! Всички заедно осветяваха посоката, която бяха избрали! Като силен лъч, прехвърлящ границата на зримото...

  ...Една единствена мисъл - пламнала искра, опари ума и. Тя разбра ... В годините бе придобила личен монопол над самотата... И болката от нея, раждаше тъгата и. И тъгата тръгваше по вените и като отрова - тиха и безпощадна...

 А имаше всичко... Имаше всичко, което я правеше щастлива и никой, който да разбира защо съзвездията се отразяваха в очите и ... Кой би могъл да различи сълзите и от капчиците утринна мъгла ?!

...В отлива на единството Тя потърси знак - мъглата се отдръпваше.

 Във водата около Нея бяха започнали да се образуват ледени кристали. Няколко от тях, като мислещи създания започнаха да се съединяват като в калейдоскоп. Виртуозна диезна мелодия ги донареди във формата на сърце... Поиска да е пролет... И да е птица с птиците ...