...Съдбата и беше заплетена с милиарди други нишки.Тъканта прозираше, но Тя знаеше, че няма да е лесно разплитането. В годините, избрала да живее на Земята, бе изучавала повече техниките на вплитане - с хора, събития, чувства, срещи, раздели...Паяжини от понятия...Никога не допусна, че един ден всичко това ще изгуби значение...
Силата на логичното и мислене не успяваше да надхвърли прага. Отвъд, отвъд този праг Тя предугаждаше тайнството на присъствена мъдрост.
Трептенията в слънчевия сплит ставаха все по - осезаеми. Разпусна косите си и вятърът ги поде.
...Неканен звън проби тишината. Бавно, сякаш времето спираше, първите нишки се отделиха, свободни от неуловимата за човешко око мрежа. Сърцето и трепна. '' Като вятъра...'' - промълви на себе си. '' Без съпротива, без укор, без гняв, без осъждане...''
Косата и прекопира цветовете на заник - слънцето, а миналото изгубваше своята тежест. Игра на думи. Нереални, като ревността на ефирния ветрен полъх, любещ косите и.
Звездите се събираха в купове. Неоформено желание понечи да възкреси новите и мисли.
'' Всички сме Едно...Вплетени...''
''We're leaving here tonight
There's no need to tell anyone
They'd only hold us down
So by the morning light
We'll be half way to anywhere
Where love is more than just your name...''
No hay comentarios:
Publicar un comentario