...Сълзите ѝ се превръщаха в кристали по лицето ѝ и се пръскаха от тъгата, която бесуваше в тях. Студът отвън проникваше вътре. C някаква изкусна подредба попарваше цветята, които Рам посади в сърцето ѝ. Прокарваше в ума ѝ пътища, по които искаше да върви...но, нещо липсваше... Трезорът!...Не успяваше да си спомни дори резервната комбинация. Къси инстинктивни импулси препускаха в съзнанието ѝ..
...Обвити в лед, тръстиките до нея зазвънтяха , дирижирани от вятъра. Почти не различаваше полумрака от студа...Приближаваше силует. Усети онази топлина, която някога стопляше сърцето ѝ в непоносимо дългите нощи...Отвори очи, а не трябваше...
''Truth rarely acknowledged...''
No hay comentarios:
Publicar un comentario