...Неизказани думи в неизпети песни...Неродени симфонии - злато, втъкано в сюблимни моменти на непорочно безвремие. Неразбити вълни, застинали в пространството над океана, талазни синьо - зелени срещи на поречия в необятната вселенска шир...Брегът не тъгуваше. Насладата бе повече от всичко, което златото на пясъка му някога беше преживявал. Смарагдени светлини създаваха божествен танц под ритъма на собственото си дихание. Сенките прибраха своите криле и потънаха в сън. Лунните лъчи подхранваха вярата в сърцата на странници, прекосяващи вселените. Океанът ликуваше...Празничен химн повдигаше душите. Като днешния трихиляден цвят, подарил прашеца си на пчела...Камбанен звън разбуди утрото...
''Do not allow the pain of loss, to stop the process of living.''
"We need silence to be able to touch other souls." Mother Teresa
''Never give a sword to man who can't dance.'' Confucius
No hay comentarios:
Publicar un comentario