Изцеление...

Висините бяха нейната стихия...Тя разпери криле в широк обхват и полетя. Вятърът лизна роговицата на очите ѝ , но погледът ѝ не трепна...

...В обществото я наричаха Риáн. Беше последната Лечителка на тъгa, но дълголетието и компенсираше този факт...През нощта сънува сън - кристално чисто езеро с блестяща повърхност. Покоят му бе измамна илюзия за неопитно око. Риáн бе веща лечителка, умееше да улавя невидимите събития. Видя в съня си, в плитчината на брега на езерото, тъмни сенчести отражения - акумулирани нечии чувства. Бе изненадана от това, защото цялата природа наоколо излъчваше неописуема красота! Но, Риáн знаеше , че там има някой, чиято вътрешна душевна битка оставя отпечатъците си...

...Не ѝ бе трудно да открие мястото. Танцът на цветовете, който се разкри пред нея, бе най - красивото преживяване в дългия ѝ живот! Изумрудената пелена над езерото преливаше в сини блясъци! Проникващите през дърветата на близката гора слънчеви лъчи, създаваха танцуващи светлосенки и образуваха лека мараня. През нея прозираха диамантите на утринната роса! В короните на дърветата танцуваха кълбовидни образувания с цветовете на дъгата...Риáн никога не бе изживявала такава красота! Дори за миг се усъмни в причината, която я бе довела тук...

Тогава я видя - Тя медитираше върху полиран ахат и не бe забелязалa сянката на Птицата - лечителка...Риáн бе дошла точно навреме...
Луната колебливо занаднича иззад хребета, потънал в безкрайната прегръдка на езерото...Пристъпваше нощта...Целебният писък на птицата изпълни пространството.....Изцеление...

*Истината има спокойно сърце...*

Angelica Archangelica Umbelliferae/Мед и песен/

Сродни души?!...Една единствена е, в това бъди сигурен...Това е свещен избор и връзката е неразрушима.

  Казват, че сърцето се отваря чрез болка. Какво невежество! Сърцето се отваря само с любов! Всичко друго е философия и измислени мъртви концепции - оправдания...Не знам защо ти разказвам това. Но, ти ще разбереш. Сърцето се отваря с радост. Но, само чрез болка може да се затвори...
 

 

***

"Някой ден ще ти разкажа приказка...За свят на Спокойствие,

Път към Вселената..."

*******

***

*******

Cърцето е зрящо

Затварям очи, за да те видя...Cърцето е зрящо...

*******

*******

Jezebel Слънце Луна

От сенките 
извая покрóв -
на храма ми в теб...
Смирена от любовта,
пропусках плевелите,
никнещи в цветната ни градина...
Дори не беше сребърна монетата, 
която  Лъжата пое...от ръката ти.
Призовавам те към мълчание...
Исихия!

═════════════ ღೋƸ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒღೋ════════════

S.

ღϠ₡ღ¸.✻´´¯`✻.¸ღϠ₡ღ

"Върви! Не доближавай!"

ღϠ₡ღ

https://www.youtube.com/watch?v=rcfaCT8FR7U

Zikr!!

Храмът отдавна затвори врати. Дъждовете отмиха калта и пътищата отново заблестяха под слънчевите лъчи. Любовта е скитница - не знаеш къде ще отседне...Пий от нейните устни и не питай за мен...Пространството е моят дом, в  огън живея и боса целувам земята...Неподвластни на времето стихии бушуват навред!!...

Zikr!!

Притесняват те и те оскърбяват?

Не превивай пред тях рамене.

Само плодни дървета се брулят.

Безплодните – не.

Maulana

*

*Ако любовта се появи, кой ще ходи в храма?!*

Somewhere...

"Истината се спуска там, където сърцето е чисто..."

Отдаденост...в дълбоко свещена връзка...

"Дуалните  мисли, пораждат дуални чувства. Дуалните чувства - пораждат дуални емоции. Емоциите често пораждат действия на разделение. И...доверието рухва. А доверието е постамент на Любовта - първата и последната врата - пълна отдаденост. По път без пълна отдаденост - стигаш до "никъде"... Пребивавайки между двата свята, за да слееш началото и края и да останеш в постоянен баланс, най - първо да се държи живо Доверието...Пътят към Божествената Любов, минава през човешката..."    

Сняг и пепел...

"Не рови в миналото на човека до теб... Не опитвай да надникнеш в бъдещето. Те са написани  върху пясък. Бъди благодарен, че присъстваш в настоящето му..."

''Love pays attention without clinging. Appreciates without possessing. It honors all feelings and experiences without being defined by them.''

"Само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си."

Мантра на щурците

***

"След всяка капка дъжд -

   различна тишина..."

7

***

Има неща на този свят, които никога не се изричат...Има сърца, които никога не разбират...Има любов небесна и обич за клада... Завръщане към себе си, не значи прошка...Приемане...С любов отвъд прага на мъдростта...Търпението не винаги е добродетел...Обвивките не винаги предпазват от плесен... В точен час да бъдеш там!!...А песните за любовта - непорочен дар...Политане над сини океани, слети с небесата...Долинните мъгли се вдигат и светове се застъпват...Преминаване...Съдбата е илюзия...Вярата в теб - мантра на щурци след дъжд...Полет над слънчеви поля, застлани с макове червени...Ветрове - вестители не спират да разнасят поличбата....Прелюдия...Към свят на Любовта... 

Всяка болка носи изцеление...

"– Знаете ли какво е приятелството? - попита той.

– Да - отвърна циганката -То означава брат и сестра, две души, които се докосват без да се сливат...

– Ами любовта? - продължи Гренгоар.

– О, любовта - отвърна тя и гласът и затрепера. Двама души, а сякаш са един. Мъж и жена, слети в ангел. Земен рай..."

*Всяка болка носи изцеление...*

Bътрешен космос

"Истината не е синоним на реалността. Реалността има много нива,

измерения и състояния на преживяване. Тя зависи от начина на

възприятие и нивото на съзнание, в което се намира преживяващият

и неговата сетивна способност. Докато истината е симултантна и

перманентна за всяко ниво и във всяко измерение. Истината се знае,

не се учи. Тя е познанието за всяка съществуваща и несъществуваща

реалност и абстрактност във всеки един момент, във и извън

пределите на време и пространство, във и отвъд необятния Космос и

още невъобразими неща, които човешкият ум е твърде плътен и

ограничен да усеща, вижда и осъзнава...

В съзерцанието и вглъбяването в „сега“, е възможно да зърнете или

се докоснете за миг до истината, защото тя, също както живота и

съзиданието, просто е. Без време и пространство, без граници. Или

още по-точно, тя съдържа в себе си време, пространство и безвремие;

тя Е абсолютното знание.....

.................................................

Никога не вярвайте в нещо, ако не усещате със съществото си и сърцето си, че е

правилно, само защото сте го прочели някъде. Това е споделяне на

нашия опит и е резултат от нашия експеримент. Следва вие да

направите своя собствен експеримент, ако дръзнете. Само вследствие на личното преживяване на даден вариант на реалност, можете да се надявате на адекватни заключения...

...............................................

Езотерика, религия, наука са кухи и профанирани понятия – безвкусна, мутирала от нитратите салата, иначе цветна и ефектно подредена на сергията на идейния пазар. И всеки „търговец“ се провиква от своя щанд, че неговите салати са най-свежи...Е, ние няма да викаме, защото знаем, че опитът е важен. Не се

залъгвайте от ярките цветове. Всички илюзии са цветни.

..............................................

Даваме ви нещо, което ако ви харесва – използвате, ако не – забравяте за него. Никой не ви ангажира да правите от тази книга идеология или нова религия. Работейки с текста като с инструмент или помагало, нито за миг не сте обвързани

с него или автора му по какъвто и да е начин и имате пълната

свобода да реагирате както пожелаете. Да харесвате, да не харесвате,

да се дразните, да се обиждате. Да играете театрите и драмите, които

обикновено сте свикнали да играете. Защото тук няма да намерите

призиви за следване на определени канони и правила в стил „аз-

знам-какво-е-най-добре-за-вас-и-правете-като-мен“. Това е сигурен

знак за незрелост. Както и няма да откриете мистични тайни, отвара за вечен живот или инициация в просветление. Претенциозните и сензационни идеи ще оставим на съответстващите им автори, а ние ще се опитаме да ви покажем как да търсите смисъл на живота си тук и сега. Не този, който сега преживяте като безвкусна слама, а истинският, вечният, този, който никой не ви е дал и никой не може да ви отнеме, единственият.

Забравете за вестоносеца и се концентрирайте върху съобщението!

Пътувайте с нас, не ни следвайте!"

****

/Bътрешен космос... или сбогом на маските,  Юлиана Дончева/

**

"За пространство ли говориш, или за разделения... Фрагментиран свят не съществува. Всяко нещо е просто пресечна точка на безброй взаимодействия, няма как да съществува за себе си. Няма вътрешно и външно. Има само стена на невежеството, която си мисли че разграничава едно от друго." //ДАО ДЪ ДЗИН - Книга за Пътя и Постигането/

https://www.youtube.com/watch?v=eJSik6ejkr0

Любовта е жива вода...

Когато ангелите плачат...

 

Когато ангелите плачат, върху нас пада дъжд...

"Нишката на любовта не се къса тъй лесно, 

но скъса ли се веднъж, не може да се съедини.

Ако се съедини, там ще има възел.

Дори краищата да се съединят ще остане възел, 

а тогава любовта не може да премине 

от едното сърце в другото - възелът ще пречи."

/Рахим Кан/

" Любовта?!...Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души - един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама - този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно..." Никос Казандзакис

Снежнобяла

Не тъгувай ...Не тъгувам вече и аз ...Защо да храня тъгата, като знам, че живееш в сърцето ми...Там са и всички останали - пресекли или не, моите пътища...Уникалността е в степента на осъзнаването. Всички сме Едно. Любов в Живота и Живот в Любовта...

"Вашата истинска природа е съвършена!"




"Words are a pretext. It is the inner bond that draws one person to another, not words." Mevlana

*В моя свят любовта е единственият закон...* N.М.

И обичта...от дълбините...

Любовта, любовта...И вярата...И доверието...Казах ти...И вятър, и дъжд...И слънчев лъч...И огън, и пепел...И Пътят...И кръстопътища, и скрити пътеки...Казах ти...И неземно красиви събития, родени в нашите умове...И топлината в студа, на сърцето ти....И болка, и радост...И тъга неподкупна....И обич, обич от дълбините......И нощи, и утринни ловци на сънища...Омагьосани лабиринти и горещи въглени...И прохладата на дните...И трепети, и вихри...Вихри, препускащи по върховете...И звездни купове, вместо корони...Казах ти...И сенките над думи неизречени...И тишината, и мълчанието...И талазите на слънцето при заник...И страховете...И близостта, в началото...Не виждам Пътя...Не виждам...Казах ти...Заведи ме там...Заведи ме...И любовта, любовта...И обичта...от дълбините... 

"Не слагай лед върху студа!"

Thousand suns...

"...Tам, където има любов, парчета от сърцето не липсват..."

"Беше ми самотно да бъда само Един."

Беше ми самотно да бъда само Един.

Затова направих така, че да станем двама.

И после дойде ти.

Ти бе най-прекрасното същество с невинните си очи,

но аз те обичах отдалеч, и все пак тъй отблизо.

Любовта ми бе непостижима за теб.

Ти не знаеше, че те гледах през очите на всеки срещнат,

ти не разпознаваше гласа ми в шума на вятъра.

Ти мислеше, че Земята е само пръст и камъни,

не разбираше, че те са моето тяло.

Когато заспиваше, ние се срещахме в сърцето ти

и нашите души се любеха като Един.

С такава страст ние сътворявахме нови светове.

Но когато се събудеше, ти не си спомняше нищо.

Мислеше си; "Това е просто сън."

И за теб настъпваше още един самотен ден.

Но в твоето сърце аз винаги ще те очаквам, любов моя.

Защото истината за нашата обич и за Цялото е вечна.

Нашата обич е Матрицата на Всичко, Което Е.

Спомни си, моя любов, в сърцето ти аз вечно ще те чакам,

в онова мъничко кътче на сърцето. 

//Борислав Русанов//

Shape of my heart

"...Защото силата идва, когато сме истински. Не когато се правим на нещо, което не сме..."

*Everything we hear is an opinion, not a fact. Everything we see is a perspective, not the truth.*

88