EL FUEGO DE LA MUSICA...

...Верандата се намираше недалеч от езерото с кристалната повърхност.
...Иви с финес преливаше пръсти по клавишите на пианото. Музиката, сякаш докосваше луната и с геометрично съвършенство се връщаше по лунната пътека, отразявайки неземните звуци върху  езерния кристал...
 Встрани от детето, върху плоска кръгла плоча от полиран ахат , седеше Tя. Под приглушената светлина на звездите, медитацията я пренасяше в други светове...Все по-често изпитваше желание да остане там. Само огънят на музиката на Иви я държеше на обратния път...Засега...
 ... Той ги наблюдаваше , останал в сенките на нощта. Знаеше,  че и двете  усетиха присъствието му. Беше късно...Или -  рано...Този път, нежността на нощта зависеше от магическата точност  на фа диез и степента на разбирането...На разбирането на нещата...

ДА НАМЕРИШ АНГЕЛ...

    ...Пристигна пръв. Загледа кристалната  повърхност на езерото и зачака...

 Не биваше да допуска съмнения, защото знаеше , че те се хранят от себе си. Почти беше сигурен защо тя поиска срещата. Не бяха идвали край езерото, откакто му каза за Иви...

 Бе намерила детето в един почти безлюден град и го взе със себе си.

 Никой не потърси Иви. Теменужените и очи, съдържаха цялата любов , с която бе родена...

   От внезапно появилият се бял облак над езерото заваля. Той знаеше , че тя е наблизо - обичаше да го изненадва с новите си способности.

Не беше необходимо да се обръща, за да усети присъствието и. Позволи и да се наслади на играта. Миг след това я държеше в прегръдките си.

   Не разговаряха. Това , което искаше да му каже, заседна в гърлото и. Знаеше , че ще и е трудно... И този път не  успя да балансира двата полюса на чувството, което изгаряше гърдите и.

    Отложи разговора , не и достигнаха силите...

 ...Бяха вътре в безвремието. Там , където няма съмнения. Там, където от белите облаци вали...  

“Be in the world, but not of it, and wear it only as a loose cloak about your shoulders.”

ЗА ВРЕМЕТО, КОЕТО...

ЗА ВРЕМЕТО, КОЕТО

ОТМИНАЛИТЕ ДНИ

ПРЕТВОРИХА В ТЪКАН ПОЗЛАТЕНА,

НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ...

КАТО ПАНÓ ЩЕ ГО ПOСТАВЯ

В СТАЯТА МИ ДНЕС.

ДА МИ НАПОМНЯ...

КОЛКО ПЪТИЩА КРЪСТОСАХ

И КОЛКО ПЪТИ ВДИШАХ

АРОМАТИТЕ НА СКИТАЩИТЕ ВЕТРОВЕ...

ПОД СЕНКИТЕ НА ЕВКАЛИПТИ,

НА МИСЪЛТА

БЛЕСТЯЩИТЕ ЗРЪНЦА СЪБИРАХ - 

ДА МИ НАПОМНЯТ КАК ИЗРАСНАХ...

СРЕД ОБИЧТА НА БЛИЗКИ,

СРЕД НЕОБИЧТА НА СЪЩИТЕ -

СМЕНИЛИ МАСКИТЕ ЗА ВСЯКА ПРЕМИЕРА...

СРЕД ВОЯ  НА ЖИТЕЙСКИ БУРИ,

ВЗИРАЩИ СЕ В АЛЕНА ЛУНА. ЗА ПОМОЩ...

А ЛУНАТА БЕШЕ МОЯ.

И ЗЕЛЕНИЯТ ОТТЕНЪК НА ТРЕВИТЕ 

ЗАЖИВЯ  В  ОЧИТЕ МИ...

НЕ ИСКАХ ДА СЕ ВПЛИТАМ

В ПОЗЛАТЕНОТО ПАНÓ...

ИСКАМ САМО,

В МЪДРОСТТА МУ ДА СИ СПОМНЯМ,

КАК СТИГНАХ ДО ПОСЛЕДНИЯ -

ПАРАЛЕЛЕН КРЪСТОПЪТ...

DESIRE...

МАСКАТА

...ОБЪРНА ЧАШАТА НАДОЛУ, БЕЗ ВОДАТА ДА СЕ РАЗЛЕЕ. ПОРАДИ ОТРАЖЕНИЕТО НА ТРЕВАТА , ПРИЛИЧАШЕ НА ТЕЧЕН КРИСТАЛ. 
 ВЪЛШЕБНИЯТ ПАД НА СПУСКАЩИЯ СЕ НАБЛИЗО ВОДОПАД ПОДСИЛИ ЕФЕКТА. АПЛОДИСМЕНТИ И ВЪЗТОРЖЕНИ ВИКОВЕ ЕКЗАЛТИРАХА ПРОСТРАНСТВОТО...

  БЯХА НА ОНАЗИ ИЗУМРУДЕНА ПОЛЯНА В РИНСКАТА ПЛАНИНА, КЪДЕТО БЛЯСЪКЪТ НА ТРЕВАТА БЕШЕ ИЗУМИТЕЛЕН. ПЪРВИЯТ ДЕН , В КОЙТО Я ОТКРИ, БЕ ОСТАНАЛ ДАЛЕЧ В СПОМЕНИТЕ И...

  ТАЗИ НОЩ БЕ СПЕЦИАЛНА. ПРИСЪСТВАХА ВСИЧКИ, КОИТО БЯХА ВЗЕЛИ РЕШЕНИЕ ДА СВАЛЯТ МАСКИТЕ СИ. ВСЕ ОЩЕ , МЯСТОТО ПРИЛИЧАШЕ НА ЛЯТНАТА ГРАДИНА НА СТАРИНЕН ЗАМЪК, КЪДЕТО НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ СЕ БЯХА САМОПОКАНИЛИ НА МАСКEН БАЛ...

НЯКОЛКО НЕВИДИMИ  ПРИСЪСТВИЯ ПРЕЧИСТИХА ПРОСТРАНСТВОТО НАД ПОЛЯНАТА. НОЩТА СЕ СТИЛАШЕ С ЕФИРНA НЕЖНОСТ  И ВСИЧКИ ЗАГОВОРИХА ЗА ТОВА...

  ГЛАСОВЕТЕ ПОСТЕПЕННО СЕ СНИЖИХА. ТУК-ТАМ НЯКОИ ОТ ПРИСЪСТВАЩИТЕ, НОСЕЩИ ОТЛИЧИТЕЛНИЯ БЕЛЕГ НА ,, ЗВЪНТЯЩИЯ КРИСТАЛ,,  СЪЗДАВАХА ОТМЕРЕНИ КЛАСИЧЕСКИ ЗВУЦИ.

ТЯ БЕ ОСТАНАЛА В КРЪГА , ОБРАЗУВАЛ СЕ ОТ НАСЯДАЛИТЕ В ТРЕВАТА. ВСИЧКИ ОЧАКВАХА МАГИЧНИЯ МОМЕНТ, В КОЙТО СВЕТЛИНАТА ЩЕШЕ ДА ОБГЪРНЕ ТЯЛОТО И.

...СЕГА...НЕ МОЖЕШЕ ДА ГОВОРИ, НО ВИЖДАШЕ.

ВИЖДАШЕ КАК ЛИЦАТА ИМ СЕ ПРОМЕНЯХА И ЗАСИЯВАХА В ИСТИНСКАТА СИ СВЕТЛИНА ! БЯХА ПРЕКРАСНИ СЪЗДАНИЯ ! ПРЕСЪЗДАВАШЕ С МИСЪЛТА СИ ВСЯКА ПРОМЯНА И ДРУГИТЕ, ЗА ЕДИН КРАТЪК МИГ , УСПЯВАХА ДА ПРЕЖИВЕЯТ СЕБЕ СИ...И РАЗБИРАХА ТОЗИ МИГ, И ГО ИСКАХА...

НЕВИДИМИТЕ ПРИСЪСТВИЯ ИМ ПОМАГАХА ДА ГО ПРЕНЕСАТ В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ...

ТОЗИ ПЪТ ВСИЧКИ УСПЯХА. И ВСЕ ПАК, НЕЩО Я СМУЩАВАШЕ...

  НЯКОЙ СЕ БЕ ПРИСЪЕДИНИЛ НЕЗАБЕЛЯЗАНО . БЕ ИЗУМЕНА , ЧЕ НЕ Е УСЕТИЛА НАВРЕМЕ ПРИСЪСТВИЕТО МУ.

 ВИДЯ СИЛУЕТА. ПОТОК ОТ ПОЗНАТИ ЧУВСТВА ПРЕМИНА  ПРЕЗ СИЯНИЕТО ОКОЛО НЕЯ И СЕ ОПИТА ДА Я ЗАВЛАДЕЕ...ОТНОВО... БЕШЕ ТОЙ. НАБЛЮДАВАШЕ Я С НЕСКРИТО ВЪЗХИЩЕНИЕ, НО ТЯ НЕ ВИЖДАШЕ ЛИЦЕТО МУ. МАСКАТА ВСЕ ОЩЕ БЕШЕ НА НЕГО...

НЯКОГА, ТОЙ ПРЕГЛЪЩАШЕ ВСЯКА НЕЙНА ОБИДА, ВСЯКО ОТРИЧАНЕ , ВСИЧКИТЕ И СЪЛЗИ....ЗАГЛУШАВАШЕ ВСЕКИ НЕЙН ОПИТ ДА ГО НАКАРА ДА ПРОГЛЕДНЕ ЗА ИСТИНАТА...

A БЕШЕ СЛЯПА...СИЛАТА И КАСАЕШЕ НЕВИДИМОТО ЗА ОЧИТЕ...

БЪЛГАРИЯ /BULGARIA - LA TIERRA MAGICA/

https://www.youtube.com/watch?v=YhbrAIgGrXs

ХИМНИ В НЕЙНА ЧЕСТ ЗАПЕЙТЕ !!!

НЕВИДИМА ВИДЕЛИНА 

ЛИЦАТА ЩЕ ОЧИСТИ...

НА ПЛАНИНИТЕ

ПОДПЛАНИНСКИТЕ МИСЛИ,

СТРУНИТЕ ДУШЕВНИ 

ЩЕ НАСТРОЯТ...

РУЧЕИТЕ,

ТИХО ЩЕ ОТМИЯТ

СТРАДАНИЕТО ОТ СЪРЦАТА...

ОКЕАНЪТ,

ПРЕСЯЛ ПРЕЗ ПЯСЪЦИТЕ СИТНИ

ЧИСТИТЕ ВОДИ 

КАТО ДАР ЩЕ ОСТАВИ...

В ЦАРСТВОТО СИ,

ВЪЗДУХЪТ С ДИХАНИЕ ЕДИННО

АТОМИ ЩЕ РАЗДЕЛИ...

В ПОЖАРИТЕ-

ОТВЪН, ОТВЪТРЕ,

ИЗЛИШНОТО ЩЕ ИЗГОРИ...

ДОРИ НЕ ЗНАЕТЕ ТРЕВОГАТА,

 С КОЯТО ВИ ОБИЧАТ...

С МИСЛИТЕ СИ-

ВСЕКИ МИГ ВИЕ СЕ ОТРИЧАХТЕ...

С ТЪМНИТЕ ПО ЦВЯТ.

ПРЕЗ КОИТО,

СЛЪНЦЕТО СЪС СВОЯ БЛЯСЪК

ДОРИ  НЕ СМЕЕ ДА ПОГЛЕДНЕ...

РАЗБИРАЙТЕ!!!

ПРОМЯНАТА Е МИГ

НА ВЗЕТОТО РЕШЕНИЕ...

СЛЪНЦАТА В СЕБЕ СИ

ЗА ИЗГРЕВ ПОДГОТВЕТЕ...

ПАК ЩЕ ВИ ИЗЧИСТЯТ ГРЕХОВЕТЕ...

НЕВИДИМА ВИДЕЛИНА

В ДОБРУВАНЕТО СИ

ВЪРВИ КЪМ ВАШАТА ГОЛГОТА,
ЖАР-ПТИЦА ДА Я НАРЕЧЕ...

ХИМНИ В НЕЙНА ЧЕСТ ЗАПЕЙТЕ !!!