...НА ДИАМАНТЕНАТА УЛИЦА

КАКВО МИСЛИШ, ЧЕ Е ИЗГРЕВА,

СКИТНИКО ПО ТАЗИ ЗЕМЯ ?!

ОТВЪД ОКЕАНА НА ОЧИТЕ ТИ

Е ЕВКАЛИПТОВАТА ГОРА...

НЕ ЧАКАЙ ПОКАНА ЗА КОКТЕЙЛ

НА ДИАМАНТЕНАТА УЛИЦА...

В ИНДИГОВО НЕБЕ.../НЕСЪВЪРШЕНО ХАЙКУ/

ПРЕДУТРИН...

В ИНДИГОВО НЕБЕ

БЕЗВРЕМИЕТО СПИ...

ПОЛУТОНОВЕТЕ НА ЕФИРА

ТЪРСЯТ

СКИТАЩИ ДУШИ...

СКВОРЦИТЕ ПЕЯТ.

ИЗХОД.

ФА ДИЕЗ.

ВРАТАТА ОТВОРИ...

С НЕУТРИНОТО

НА РАЖДАЩО СЕ УТРО

МЕЧТИТЕ СПОДЕЛИ..

В БЕЗМЪЛВИЕТО НА НОЩТА

НЕИЗКАЗАНОТО ПОТЪРСИ...

С БЛЕНУВАН БЛЯН

В СЪНИЩА ПОТАЙНИ,

ПЪТЯ ПРЕГЪРНИ...

СИМФОНИЯ...

ЦВЕТОВЕ

ОТ ДРУГИ СВЕТОВЕ...

EL RELAMPAGO...

...Животът край езерото сумираше почти всичко, което Тя искаше...

 Булото на нощта се повдигаше в дванадесетия час и разкриваше пред нея предишните и преживявания. Тя знаеше , че трябва да премине през тях, за последен път.  И да ги остави като заспали семенца в душата си...

 Тази нощ мислите и препускаха, а не виждаше посоката им. Като заплетени влакна, те самите се бяха оставили на потока...

 Изведнъж разбра... Миг преди това, светкавица блесна като опънатo сребърнo  въже, подвластнo на нечия воля и потъна в поляната зад езерото, сякаш никога не я е имало. Заедно със сребърния огън дойде посланието...

...Иви!... Огледа се за детето. Видя я на брега, вдигнала ръце към звездите, като че ли ги зовеше...

Приближи се към нея, усещайки как земята вибрира под босите и крака.

 Иви, застинала в транс, тихо нашепваше неразбираеми думи...

 ...Тя осъзна, че всичко, което се случваше вече бе преживяно от нея...Някога...

 Пространството около Иви приличаше на сияние. Изведнъж , детето посочи към средата на езерото. Тя се обърна натам и го видя - в съвършена поза лотос, малко над повърхността на водата, обвит в златиста светлина седеше Той. Появиха се концентрични кръгови вълни, които приближаваха брега. Беше неподвластен на сегашния момент.  С вибриращите вълни дойде и  енергията на мислите му ...Скоростта им надвишаваше светлинната...

 Дори с новите си способности Тя не успя да разбере всичко. Но, разбра това, за което беше готова. Любовта му...

 Мелодията във фа диез се разстла в пространството. Иви носеше познание за точността на моментите...

 Луната и гората бяха безмълвни свидетели на необикновената история. Луната - поде вълшебната мелодия, а дърветата в гората щяха да я разказват. Дар за тези, които умееха да слушат... 

EL FUEGO DE LA MUSICA...

...Верандата се намираше недалеч от езерото с кристалната повърхност.
...Иви с финес преливаше пръсти по клавишите на пианото. Музиката, сякаш докосваше луната и с геометрично съвършенство се връщаше по лунната пътека, отразявайки неземните звуци върху  езерния кристал...
 Встрани от детето, върху плоска кръгла плоча от полиран ахат , седеше Tя. Под приглушената светлина на звездите, медитацията я пренасяше в други светове...Все по-често изпитваше желание да остане там. Само огънят на музиката на Иви я държеше на обратния път...Засега...
 ... Той ги наблюдаваше , останал в сенките на нощта. Знаеше,  че и двете  усетиха присъствието му. Беше късно...Или -  рано...Този път, нежността на нощта зависеше от магическата точност  на фа диез и степента на разбирането...На разбирането на нещата...

ДА НАМЕРИШ АНГЕЛ...

    ...Пристигна пръв. Загледа кристалната  повърхност на езерото и зачака...

 Не биваше да допуска съмнения, защото знаеше , че те се хранят от себе си. Почти беше сигурен защо тя поиска срещата. Не бяха идвали край езерото, откакто му каза за Иви...

 Бе намерила детето в един почти безлюден град и го взе със себе си.

 Никой не потърси Иви. Теменужените и очи, съдържаха цялата любов , с която бе родена...

   От внезапно появилият се бял облак над езерото заваля. Той знаеше , че тя е наблизо - обичаше да го изненадва с новите си способности.

Не беше необходимо да се обръща, за да усети присъствието и. Позволи и да се наслади на играта. Миг след това я държеше в прегръдките си.

   Не разговаряха. Това , което искаше да му каже, заседна в гърлото и. Знаеше , че ще и е трудно... И този път не  успя да балансира двата полюса на чувството, което изгаряше гърдите и.

    Отложи разговора , не и достигнаха силите...

 ...Бяха вътре в безвремието. Там , където няма съмнения. Там, където от белите облаци вали...  

“Be in the world, but not of it, and wear it only as a loose cloak about your shoulders.”

ЗА ВРЕМЕТО, КОЕТО...

ЗА ВРЕМЕТО, КОЕТО

ОТМИНАЛИТЕ ДНИ

ПРЕТВОРИХА В ТЪКАН ПОЗЛАТЕНА,

НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ...

КАТО ПАНÓ ЩЕ ГО ПOСТАВЯ

В СТАЯТА МИ ДНЕС.

ДА МИ НАПОМНЯ...

КОЛКО ПЪТИЩА КРЪСТОСАХ

И КОЛКО ПЪТИ ВДИШАХ

АРОМАТИТЕ НА СКИТАЩИТЕ ВЕТРОВЕ...

ПОД СЕНКИТЕ НА ЕВКАЛИПТИ,

НА МИСЪЛТА

БЛЕСТЯЩИТЕ ЗРЪНЦА СЪБИРАХ - 

ДА МИ НАПОМНЯТ КАК ИЗРАСНАХ...

СРЕД ОБИЧТА НА БЛИЗКИ,

СРЕД НЕОБИЧТА НА СЪЩИТЕ -

СМЕНИЛИ МАСКИТЕ ЗА ВСЯКА ПРЕМИЕРА...

СРЕД ВОЯ  НА ЖИТЕЙСКИ БУРИ,

ВЗИРАЩИ СЕ В АЛЕНА ЛУНА. ЗА ПОМОЩ...

А ЛУНАТА БЕШЕ МОЯ.

И ЗЕЛЕНИЯТ ОТТЕНЪК НА ТРЕВИТЕ 

ЗАЖИВЯ  В  ОЧИТЕ МИ...

НЕ ИСКАХ ДА СЕ ВПЛИТАМ

В ПОЗЛАТЕНОТО ПАНÓ...

ИСКАМ САМО,

В МЪДРОСТТА МУ ДА СИ СПОМНЯМ,

КАК СТИГНАХ ДО ПОСЛЕДНИЯ -

ПАРАЛЕЛЕН КРЪСТОПЪТ...

DESIRE...