Не беше редно да вижда приоритети. Те нарушаваха баланса в душата и и я хвърляха в смут. Искаше да може да оставя вятърa да преминава през нея и да се научи да обича всичко съществуващо...
...Медитацията насочи ума и към мрежата от брилянтни нишки, които дърветата в гората образуваха с менталната си природа - един почти невидим танц под звуците на Фа диез.
Тогава я видя...Беше прецизна и искряща ! Определяше ритъма и амплитудата на танца и наслагваше мисли с неземен произход. Самата тя беше приоритет...Но, как можеше да знае това, попаднала във вихъра на танц, обсебен от лудуващите светлини на нощното небе ?!
Едва я съзря на фонa на лунната светлина - уникална космическа следа , инстинктивно продължение на Създаващия...
Увличaше останалите нишки след себе си и ги трансформираше в любящи създания. Всяко едно от тях попълваше празнините от чувства - тези, които не бяха преживени до екстаз...
Двете огромни бели луни бяха единствените безстрастни наблюдатели. Сенките на нощта шептяха помежду си и аплодираха екзалтирано любовния танц...
Тя знаеше, че не трябва да дава приоритети, съзнанието и казваше, че балансът зависи от това. Смисълът на нещата бе във всичко и всички. Зависи от разбирането...Фа диез.
"Happiness does not come from having much, but from being attached to little."
