С ОГЪН СЕ ОПИТВАМ ДА ТЕ НАРИСУВАМ...

От мен поиска да си спомня...
Без звуци,
без картини, 
без аромат...
На върха на самотата ми,
прозорец да отворя,
да ме прегърне 
утринния хлад...
Звездите 
се подреждаха  до съвършенство.
Защо тогава
в очите влагата блести ?!
С огън се опитвам да те нарисувам,
а дъждът 
не спира да вали...
Далечен тътен 
буря предвещава -
сърца,
несподелили свойта гръд...
На ручей бликащ
как да кажеш, 
че няма път, 
че няма път?!
В дъждовна утрин -
  тиха страст,
търговец мина край прозореца.
...Заменяше съмнения.
Нестихващи съмнения. 
За ласки,
преситени с копнеж.
За теб...

 “Sometimes what people see has more of an impact than what they hear.” Alex Mero

ЕДНО ПЪТУВАНЕ...

 Едно пътуване под лунна светлина...

Думите,

    увисват като кристали 

        в ледената нощ,

защитени от силата 

   и мекото прикритие на тъмнината...

Реалност ?! 

    Там няма невъзможни неща...

В сърцата бликат ручеи

          обагрени във злато,

              магия и фантазия се сливат...

Едно пътуване под лунна светлина,

    застинало

            в покоя на Всемира...

SÉ TU MISMO...

'' Имам нужда от тишина...

 Небето е  пълно с дъжд.

Дъждът преминава през мен,

Но болката е изчезнала.

Студени звезди нашепват...

Ние изгорихме  последния мост,

И всичко се подхлъзна в бездната.

Аз ще бъда свободен

От злото и доброто.

Душата ми е на острието на ножа.

Мога да бъда с теб,

Мога да забравя за всичко,

Мога да те обичам,

Но това е само игра.

В шума на вятъра 

Аз ще забравя гласа ти,

В земната  любов

Ние  изгоряхме до пепел,

И аз ще полудея.

В съзнанието ми няма повече място за теб.

Аз съм свободен! 

Като птица в небето.

Аз съм свободен! 

Забравих, какво означава да се страхуваш.

Аз съм свободен! 

С дивите  ветрове сме  заедно.

Аз съм свободен!

 В действителност, а не в мечтите си.

Имам нужда от тишина.

Небето е изпълнено с огън.

Светлината преминава през мен,

И аз съм свободен отново.

Аз съм свободен от любовта,

От омраза и от слуховете,

От предсказанието на  съдбата

И от земните окови,

От злото и доброто.

В съзнанието ми няма повече място за теб.

Аз съм свободен! 

Като птица в небето.

Аз съм свободен!

 Забравих, какво означава да се страхуваш.

Аз съм свободен!

 С дивите ветрове, заедно.

Аз съм свободен!

 В действителност, а не в мечтите си...''

Que el amor sea tu única guía, sin mapas,
 sin dogmas, sin maestros, sólo amando...
.

КРИСТАЛНО СЪРЦЕ

...Повече от час плуваше в езерото...

Правеше това всяка сутрин, откакто се появи болката, като че ли искаше да я съблече от себе си и да я потули в утринните мъгли. Не чувстваше умора. Но, не чувстваше и нищо друго. Натрапчивата природа на неканеното чувство изцеждаше и последната и мисъл.

   Тя се отпусна над водата в средата на езерото и остави звуците на утрото да преминат през нея...

 От отражението на гората водите бяха придобили алено - златист оттенък. Потърси същия цвят в себе си, но не го откри. Нещо дълбоко в нея отказваше да продължава да търси златисто - алените цветове...

  Успокои ума си и усети ято птици да прелитат над езерото в почти невидима посока - мъглата бе придобила правата над пътя им в този момент. Но, те летяха! Всички заедно осветяваха посоката, която бяха избрали! Като силен лъч, прехвърлящ границата на зримото...

  ...Една единствена мисъл - пламнала искра, опари ума и. Тя разбра ... В годините бе придобила личен монопол над самотата... И болката от нея, раждаше тъгата и. И тъгата тръгваше по вените и като отрова - тиха и безпощадна...

 А имаше всичко... Имаше всичко, което я правеше щастлива и никой, който да разбира защо съзвездията се отразяваха в очите и ... Кой би могъл да различи сълзите и от капчиците утринна мъгла ?!

...В отлива на единството Тя потърси знак - мъглата се отдръпваше.

 Във водата около Нея бяха започнали да се образуват ледени кристали. Няколко от тях, като мислещи създания започнаха да се съединяват като в калейдоскоп. Виртуозна диезна мелодия ги донареди във формата на сърце... Поиска да е пролет... И да е птица с птиците ...

НЕСТИХВАЩ БЛЯН /НЕСЪВЪРШЕНО ХАЙКУ/

ПОЛЯ ЗВЪНТЯТ.
 ШЕПОТ.
ОМАЙНИ ДУМИ...

АВЛИГА

 С РАДОСТ СЕ ИЗДИГА.

     УТРО ОТ КОБАЛТ.

БУКЕТ 

ОТ ГОРСКИ ТЕМЕНУЖКИ.

   СЪРЦЕ НА ОГЪН.

ЗЛАТЕН ЗАЛЕЗ,

   МАКОВЕ ЧЕРВЕНИ-

      ПЛАМЪЦИ НЕУГАСИМИ...

ЯТÁ ПРЕЛИТАТ.

   ТРЪПНЕ ОГЪН

       В АЛЕНИ ПОЛЯ...

АРОМАТ НА ДЪЖД

  И ЦВЯТ НА АЗАÁР.

     ЛЮБОВ В СЪРЦАТА...

ВСЕЛЕНИТЕ ПРЕБРОДИХ,

 ЗА ДА ТЕ НАМЕРЯ...

ОТ ВЗИРАНЕ,

ПРОПУСНАХ 

ДА ПОТЪРСЯ СЕБЕ СИ.

ПРЕРАЖДАНЕ...

ЗА ТЕБ Е ИСТИНА,

   ЗА МЕН - ЕНИГМА,
ОТБЛЯСЪЦИ OT ВРЕМЕ...
  ЧУДОТО Е 
   В НЕПОНЯТНИ МИСЛИ,
СЪЗДАТЕЛИТЕ - НИЕ...

НЕСТИХВАЩ БЛЯН.

   БЕЗ КРАЙ.

     ЕКСТАЗ НА ПУРПУР.

         ЗА НАЧАЛО...

АЛФА И ОМЕГА.

И ФА ДИЕЗ...

ГЕНЕРАЦИИ

...Двете жени и детето стояха прави в спокойните води до брега на океана. Беше надвечер, но денят все още отказваше да си отиде. Като че ли времето искаше да отпие още една глътка синева, преди пелената на нощта да покрие всичко с илюзорната си тъма...

Младата жена бе навлязла по-навътре, отстоявайки инстинктивно уединението, от което се нуждаеше. Полепналата по тялото и дреха подчертаваше хубостта и, а погледът и се рееше в простора, посредник на мечтите и...

 Другата жена и детето бяха седнали в плитчината на брега. Играеха с водата и мислите им бяха в пълен синхрон. Наслада. Наслада от единствения съществуващ миг, който преживяваха...

 Изведнъж, невисоко в небето пред тях, се появи луната. Изведнъж се появи. И започна да се спуска надолу към океана. Вниманието на по-възрастната жена бе приковано към странното явление. Златно-бяла енергийна топка обикаляше лунния обръч, който се спускаше надолу с премерени интервали, като че ли бе направляван от колективна мисъл. Минути след това , светлинната топка изчезна, а луната изглеждаше бяла и огромна, почти докосваща повърхността на океана...

 В същия миг, мощен воден поток премина под трите същества, без да наруши повсеместната тишина. Не достигайки брега, вълната се изви нагоре зад жената и детето. Изви се нагоре като илюзорен завършек на изумруден фрактал и застина високо в надира си... Жените и детето легнаха в лоното на спокойните води, съвсем до брега и зачакаха. Огромната вълна вибрираше над тях като воден покрив...Цветът и почти се беше слял с този на небесата. Финият изумруден нюанс приличаше на завеса, напомняща началото на спектакъл...

  От недрата на океана се зароди симфония... Тръпнещият  бриз я поде и като опитен еквилибрист я съвмести с тишината...

"Вашата истинска природа е съвършена..."

СЕНЗОР

Не беше редно да вижда приоритети. Те нарушаваха баланса в душата и и я хвърляха в смут. Искаше да може да оставя вятърa да преминава през нея и да се научи да обича всичко съществуващо...

...Медитацията  насочи ума и към мрежата от брилянтни нишки, които дърветата в гората образуваха с менталната си природа - един почти невидим танц под звуците на Фа диез.

Тогава я видя...Беше прецизна и искряща ! Определяше ритъма и амплитудата на танца и наслагваше мисли с неземен произход. Самата тя беше приоритет...Но, как можеше да знае това, попаднала във вихъра на танц, обсебен от лудуващите светлини на нощното небе ?!

Едва я съзря на фонa на лунната светлина - уникална космическа следа , инстинктивно продължение на Създаващия...

Увличaше останалите нишки след себе си и ги трансформираше в любящи създания. Всяко едно от тях попълваше празнините от чувства - тези, които не бяха преживени до екстаз...

Двете огромни бели луни бяха единствените безстрастни наблюдатели. Сенките на нощта шептяха помежду си и аплодираха екзалтирано любовния танц...

  Тя знаеше, че не трябва да дава приоритети, съзнанието и казваше, че балансът зависи от това. Смисълът на нещата бе във всичко и всички. Зависи от разбирането...Фа диез.

"Happiness does not come from having much, but from being attached to little."