ЕДНО ДИХАНИЕ...

  Виж тази диря

оставена от трио пеперуди !

Избледняват сенките...

Сега приличат

на пелена от оризови поля...

За миг помислих,

че танцът стигна дълбините...

Южен вятър разпилява 

искри блестящи над Земята !

Достатъчно истинско

  вещество без форма

     е розовият залез,

       притихнал

над коралово море...

Две зелени вълни

  уловиха в прегръдка необятното...

Едно дихание ...

  Виж ! Eтo тaм ! 

Друга диря,

  оставена от двойка пеперуди,

снежинки -

запазени билети за представление...

Перфектни кристали от сняг,

обвити в увеличително стъкло,

за да разкрият тънкостите...

HOY

Имам на гърдите си отбелязани

всички дни, през които времето

не ми позволи да бъда тук.

Имам една вяра, която узрява,

която върви с мен, и ме лекува

откакто се запознах с теб.

Имам една изгубена следа

между твоята сянка и моята,

която не ми позволява да лъжа.

Аз съм монета във фонтана,

ти си моето неизпълнено желание.

Моето желание да се съживя отново...

Имам една постоянна сутрин

и една боичка, чакаща

да те нарисува в синьо.

Имам твоята любов и късмета ти

и една стръмна пътека,

имам морето от другата страна...

Ти си моят север и моят юг.

Днес ще те видя отново...

Ще се обгърна в дрехите ти.

Прошепни ме в тишината ти

щом ме видиш да идвам.

Днес ще те видя отново...

Ще зарадвам тъгата ти,

ще направим празненство,

за да порасне още повече тази любов!

Имам една колеблива фраза

между устните ми и възглавницата,

която ме съблича пред теб.

Имам един плаж и едно селце,

които ме придружават нощем,

когато не си до мен...

Имам една постоянна сутрин

и една боичка, чакаща

да те нарисува в синьо.

Имам твоята любов и късмета ти

и една стръмна пътека.

Имам морето от другата страна...

Ти си моят север и моят юг...

Tengo marcado en el pecho, 

todos los días que el tiempo 

no me dejó estar aquí. 

Tengo una fe que madura, 

que va conmigo y me cura 

desde que te conocí. 

Tengo una huella perdida 

entre tu sombra y la mía, 

que no me deja mentir. 

Soy una moneda en la fuente; 

tú mi deseo pendiente 

mis ganas de revivir. 

Tengo una mañana constante

y una acuarela esperando 

verte pintado de azul. 

Tengo tu amor y tu suerte 

y un caminito empinado. 

Tengo el mar del otro lado: 

tú eres mi norte y mi sur 

Hoy voy a verte de nuevo 

voy a envolverme en tu ropa, 

susúrrame en tu silencio 

cuando me veas llegar. 

Hoy voy a verte de nuevo, 

voy a alegrar tu tristeza: 

vamos a hacer una fiesta 

pa' que este amor crezca más. 

Tengo una frase colgada, 

entre mi boca y mi almohada, 

que me desnuda ante ti. 

Tengo una playa y un pueblo 

que me acompañan de noche 

cuando no estas junto a mí. 

Tengo una mañana constante

y una acuarela esperando 

verte pintado de azul. 

Tengo tu amor y tu suerte 

y un caminito empinado. 

Tengo el mar del otro lado: 

tú eres mi norte y mi sur.

''The rainbow does not exist. So you don’t just look at the rainbow, you create it...''

С ОГЪН СЕ ОПИТВАМ ДА ТЕ НАРИСУВАМ...

От мен поиска да си спомня...
Без звуци,
без картини, 
без аромат...
На върха на самотата ми,
прозорец да отворя,
да ме прегърне 
утринния хлад...
Звездите 
се подреждаха  до съвършенство.
Защо тогава
в очите влагата блести ?!
С огън се опитвам да те нарисувам,
а дъждът 
не спира да вали...
Далечен тътен 
буря предвещава -
сърца,
несподелили свойта гръд...
На ручей бликащ
как да кажеш, 
че няма път, 
че няма път?!
В дъждовна утрин -
  тиха страст,
търговец мина край прозореца.
...Заменяше съмнения.
Нестихващи съмнения. 
За ласки,
преситени с копнеж.
За теб...

 “Sometimes what people see has more of an impact than what they hear.” Alex Mero

ЕДНО ПЪТУВАНЕ...

 Едно пътуване под лунна светлина...

Думите,

    увисват като кристали 

        в ледената нощ,

защитени от силата 

   и мекото прикритие на тъмнината...

Реалност ?! 

    Там няма невъзможни неща...

В сърцата бликат ручеи

          обагрени във злато,

              магия и фантазия се сливат...

Едно пътуване под лунна светлина,

    застинало

            в покоя на Всемира...

SÉ TU MISMO...

'' Имам нужда от тишина...

 Небето е  пълно с дъжд.

Дъждът преминава през мен,

Но болката е изчезнала.

Студени звезди нашепват...

Ние изгорихме  последния мост,

И всичко се подхлъзна в бездната.

Аз ще бъда свободен

От злото и доброто.

Душата ми е на острието на ножа.

Мога да бъда с теб,

Мога да забравя за всичко,

Мога да те обичам,

Но това е само игра.

В шума на вятъра 

Аз ще забравя гласа ти,

В земната  любов

Ние  изгоряхме до пепел,

И аз ще полудея.

В съзнанието ми няма повече място за теб.

Аз съм свободен! 

Като птица в небето.

Аз съм свободен! 

Забравих, какво означава да се страхуваш.

Аз съм свободен! 

С дивите  ветрове сме  заедно.

Аз съм свободен!

 В действителност, а не в мечтите си.

Имам нужда от тишина.

Небето е изпълнено с огън.

Светлината преминава през мен,

И аз съм свободен отново.

Аз съм свободен от любовта,

От омраза и от слуховете,

От предсказанието на  съдбата

И от земните окови,

От злото и доброто.

В съзнанието ми няма повече място за теб.

Аз съм свободен! 

Като птица в небето.

Аз съм свободен!

 Забравих, какво означава да се страхуваш.

Аз съм свободен!

 С дивите ветрове, заедно.

Аз съм свободен!

 В действителност, а не в мечтите си...''

Que el amor sea tu única guía, sin mapas,
 sin dogmas, sin maestros, sólo amando...
.

КРИСТАЛНО СЪРЦЕ

...Повече от час плуваше в езерото...

Правеше това всяка сутрин, откакто се появи болката, като че ли искаше да я съблече от себе си и да я потули в утринните мъгли. Не чувстваше умора. Но, не чувстваше и нищо друго. Натрапчивата природа на неканеното чувство изцеждаше и последната и мисъл.

   Тя се отпусна над водата в средата на езерото и остави звуците на утрото да преминат през нея...

 От отражението на гората водите бяха придобили алено - златист оттенък. Потърси същия цвят в себе си, но не го откри. Нещо дълбоко в нея отказваше да продължава да търси златисто - алените цветове...

  Успокои ума си и усети ято птици да прелитат над езерото в почти невидима посока - мъглата бе придобила правата над пътя им в този момент. Но, те летяха! Всички заедно осветяваха посоката, която бяха избрали! Като силен лъч, прехвърлящ границата на зримото...

  ...Една единствена мисъл - пламнала искра, опари ума и. Тя разбра ... В годините бе придобила личен монопол над самотата... И болката от нея, раждаше тъгата и. И тъгата тръгваше по вените и като отрова - тиха и безпощадна...

 А имаше всичко... Имаше всичко, което я правеше щастлива и никой, който да разбира защо съзвездията се отразяваха в очите и ... Кой би могъл да различи сълзите и от капчиците утринна мъгла ?!

...В отлива на единството Тя потърси знак - мъглата се отдръпваше.

 Във водата около Нея бяха започнали да се образуват ледени кристали. Няколко от тях, като мислещи създания започнаха да се съединяват като в калейдоскоп. Виртуозна диезна мелодия ги донареди във формата на сърце... Поиска да е пролет... И да е птица с птиците ...

НЕСТИХВАЩ БЛЯН /НЕСЪВЪРШЕНО ХАЙКУ/

ПОЛЯ ЗВЪНТЯТ.
 ШЕПОТ.
ОМАЙНИ ДУМИ...

АВЛИГА

 С РАДОСТ СЕ ИЗДИГА.

     УТРО ОТ КОБАЛТ.

БУКЕТ 

ОТ ГОРСКИ ТЕМЕНУЖКИ.

   СЪРЦЕ НА ОГЪН.

ЗЛАТЕН ЗАЛЕЗ,

   МАКОВЕ ЧЕРВЕНИ-

      ПЛАМЪЦИ НЕУГАСИМИ...

ЯТÁ ПРЕЛИТАТ.

   ТРЪПНЕ ОГЪН

       В АЛЕНИ ПОЛЯ...

АРОМАТ НА ДЪЖД

  И ЦВЯТ НА АЗАÁР.

     ЛЮБОВ В СЪРЦАТА...

ВСЕЛЕНИТЕ ПРЕБРОДИХ,

 ЗА ДА ТЕ НАМЕРЯ...

ОТ ВЗИРАНЕ,

ПРОПУСНАХ 

ДА ПОТЪРСЯ СЕБЕ СИ.

ПРЕРАЖДАНЕ...

ЗА ТЕБ Е ИСТИНА,

   ЗА МЕН - ЕНИГМА,
ОТБЛЯСЪЦИ OT ВРЕМЕ...
  ЧУДОТО Е 
   В НЕПОНЯТНИ МИСЛИ,
СЪЗДАТЕЛИТЕ - НИЕ...

НЕСТИХВАЩ БЛЯН.

   БЕЗ КРАЙ.

     ЕКСТАЗ НА ПУРПУР.

         ЗА НАЧАЛО...

АЛФА И ОМЕГА.

И ФА ДИЕЗ...