ЗА ВРЕМЕТО, КОЕТО...

ЗА ВРЕМЕТО, КОЕТО

ОТМИНАЛИТЕ ДНИ

ПРЕТВОРИХА В ТЪКАН ПОЗЛАТЕНА,

НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВРЪЩАМ...

КАТО ПАНÓ ЩЕ ГО ПOСТАВЯ

В СТАЯТА МИ ДНЕС.

ДА МИ НАПОМНЯ...

КОЛКО ПЪТИЩА КРЪСТОСАХ

И КОЛКО ПЪТИ ВДИШАХ

АРОМАТИТЕ НА СКИТАЩИТЕ ВЕТРОВЕ...

ПОД СЕНКИТЕ НА ЕВКАЛИПТИ,

НА МИСЪЛТА

БЛЕСТЯЩИТЕ ЗРЪНЦА СЪБИРАХ - 

ДА МИ НАПОМНЯТ КАК ИЗРАСНАХ...

СРЕД ОБИЧТА НА БЛИЗКИ,

СРЕД НЕОБИЧТА НА СЪЩИТЕ -

СМЕНИЛИ МАСКИТЕ ЗА ВСЯКА ПРЕМИЕРА...

СРЕД ВОЯ  НА ЖИТЕЙСКИ БУРИ,

ВЗИРАЩИ СЕ В АЛЕНА ЛУНА. ЗА ПОМОЩ...

А ЛУНАТА БЕШЕ МОЯ.

И ЗЕЛЕНИЯТ ОТТЕНЪК НА ТРЕВИТЕ 

ЗАЖИВЯ  В  ОЧИТЕ МИ...

НЕ ИСКАХ ДА СЕ ВПЛИТАМ

В ПОЗЛАТЕНОТО ПАНÓ...

ИСКАМ САМО,

В МЪДРОСТТА МУ ДА СИ СПОМНЯМ,

КАК СТИГНАХ ДО ПОСЛЕДНИЯ -

ПАРАЛЕЛЕН КРЪСТОПЪТ...